Приказка от Брезнишко за един старец и една баба, разказана и записана преди 42 години

от: Редактор · ноември 19, 2021

Държавен архив-Перник сподели приказка, която е разказана и записана преди 42 години. Приказката е за един дядо и една баба.

Разказана е от Лика Илкова от брезнишкото село Банище и е записана от Даме Таков през месец март 1979 година. Съхранява се в личния фонд на Симеон Мильов в Държавен архив-Перник.

ЙЕДЪ́Н СТА́РЪЦ И ЕЙДНА́ БАБА

Има́ло йедно́ вре́ме йедна́ ба́ба и йедъ́н деда. Они́ живея́ли у́баво, ама́ йедъ́н дън ба́буту започе́ла да са́ка де́дата да вой уши́е же́жък кожу́в. Де́дата вой каза́л де́ка не́ма оде́ка да га на́йде, ама́ она́ била́ твръдо́глава и се си това́ бръбори́ла. Ючуди́л се де́дата шчо да пра́и, пе упрегна́л едъ́н дън воло́вете и тръгну́л у гору́ту за дръ́ва. Ка изле́зъл от село́то, погледну́л не́шчо се църне́е на пу́тат. Ка пришъ́л оно било́ вук. Зара́дувал се де́дата де́ка нашъ́л вук да съшие на бабуту кожу́в, връли́л га на кола́та, та пра́во до́ма. Ка наближи́л ка́де ни, поче́л да о́ка о́шче од реку́ту:
– Ба́боо, я ти но́сим же́жък кожу́в!
Ба́бата истръча́ла от къ́шчуту и вишла́ у колу́ту вук.
– Ма, ста́рче, оде́ка тия вук?
– Пе, у́тепа га ба́бо горе над село́то! – ре́къл ста́рецът.
Ба́бата не га пове́рувала, о́ти он бил мно́го бъжльи́в и му ре́кла:
– Ти си га нашъ́л пцовиса́лога, не си га утепа́л. Зашчо́ ме лъ́жеш?
Ста́рецът се клел, че га е утепа́л. Ба́бата пай не га пове́рувала.
Длъ́го вре́ме се чуди́ла кико́ да испи́та ста́рецат, да ви́ди дали́ йе ве́рно това́ шчо гово́ри он. Стъмни́ло се едъ́н пут и она́ си рекла́:
Море, я че́кай да навъ́ржем на дръво́то над басама́ците кощари́шча на йедну връ́вцу и че га испита́м дове́чера, да ви́димо он ко́га че лъ́же!
Се́дли да вече́раю, а ба́бата се оглаши́ла, се йедно́ не́кой о́ка. Изле́зла надво́рка и ре́кла на ста́рецат:
– Ста́рче, о́каю те вуците да им кажеш зашчо́ си утепа́л вука́тога!
Он се упла́шил и ре́къл:
– Ба́бо, изле́зни и им ка́жи, де́ка не съм га утепа́л, а га найдо́ пцовиса́лога е го́ре на пу́тат.
– Они ме́не не ме ве́рую, са́каю да изле́знеш ти да им ка́жеш!
Пе она́ му върза́ла кросно́ от разбо́й, да поми́слу вуци́те де́ка но́си пу́шку пре́зрамо. Изле́зъл ста́рецат надво́рка, а она́ през това́ вре́ме дръпну́ла връвцу́ту и кошари́шчата попада́ла. Ста́рецат помисли́л де́ка вуци́те га подгоньи́ли и тъ́рчи из мердиванье́то наго́р, ама на кьо́шкуту на врату́ту кросно́то запну́ло и му па́дла ка́пата. Уле́зъл ста́рецат и ре́къл на ба́бата:
– Ба́бо, иди да ми у́знеш ка́путу, па́де ми на кьо́шкуту!
– Не сме́ем ста́рче, стра́ ме йе!
Тика́ ба́бата разбра́ла де́ка ста́рецат не йе утепа́л ву́кат, а го йе нашъ́л пцовиса́лога.