К. Марков: Морената за Трънското въстание трябва да бъде преместена заради историята – ВИДЕО

Паметната морена за Трънското въстание от 1830 година е поставена на неправилно място. Това каза специално за Zapadno.com историкът от Трън Кирил Марков, позовавайки се на информация за въстанието от сборника „Трънски край“ от 1940 година.

Паметната морена се намира в покрайнините на град Трън, до пътя за Ждрелото на река Ерма. На нея пише, че на това място през месец май 1830 година е обявена Трънската буна – масово въстание в Западна България против османското робство. Трънчани полагат грижи за паметната морена, която посреща всеки, преминаващ по пътя, свързващ Ждрелото, Ломница и Богойна с Трън.

Сборникът „Трънски край“ е от 1940 година и негов редактор, уредник и издател е доктор Радослав Тодоров. В редакционния комитет по съставянето на сборника присъстват и имената на Първан Байкушев, Евстати Милошев, Хараламби Байкушев и Лев Петричев, който е роднина на Радивоя Петричев – един от организаторите на Трънската буна. По съставянето на сборника работят още 10 души – редовни сътрудници и почетни деятели.

В сборника пише, че въстанието е организирано в късната пролет на 1830 година, по време на пазарен ден. Недоволството на хора от Трънско се е състояло в местността „Беглик“, където са разположени 3 могили. Местността се намира край трънските села Берайнци, Бусинци и Радово. Там е историческото място на възникналото въстание, категоричен е Кирил Марков, който показа и записаната в „Трънски край“ информация за буната. „Всъщност грешката е елементарна, но с течение на времето, ако не бъде поправена се получава, така че местните хора даже, да не говорим за България, няма да знаят точно къде се е случило въстанието и откъде е тръгнало. В стария „Трънски край“ един от наследниците на един от организаторите на Трънската буна Радивоя Петричев – Лев Петричев, дава една много интересна историческа справка. Доста страници в този стар „Трънски край“, в който той посочва конкретно мястото, от което е тръгнало въстанието. Всъщност то е било организирано от селищата, намиращи се на стария друм. Това са селата Радово, Берайнци, Извор и Бусинци. Това е всъщност е в Трънски могили, защото там се намира една местност, която няма повторение в поземлената зона на град Трън, казва се „Беглик“. Затова и самите турци са нарекли въстанието „Беглишки джубур“, което в типичен превод означава „Беглишко недоволство“. Наследникът на Радивоя Петричев описва много подробно как е почерняло от хора, как са се събрали на това място и тогава тръгнали към град Трън, не толкова от властта, колкото от системните и масови грабежи на кърджалийски посегателства.“, каза местният историк Кирил Марков.

Вижте какво пише в сборника „Трънски край“ за въстанието отпреди 191 години и какво каза Кирил Марков пред камерата на Zapadno.com:

Според местния историк паметната морена трябва да бъде преместена на мястото, където е местността „Беглик“.

Вижте местността „Беглик“, където е възникнало въстанието: