Клубът на брезничаните-пътешественици припомня за граовските традиции на Бъдни вечер и Рождество Христово

Много е важно традицията да не се забравя, независимо от времето, в което живеем. Този завет искат да предадат група млади брезничани, които са част от клуб „Пътешественици из етнографията на Граово“ с ръководител Аниела Асенова. В навечерието на едни от най-очакваните семейни празници младежите от Брезник и техният ръководител са се постарали да припомнят или запознаят читателите на Zapadno.com с граовските традиции на Бъдни вечер и Рождество Христово.

Идеята ни е да не забравяме собствените си граовски традиции и избягваме да спазваме чужди, дори не български понякога. Това мнение споделят младите членове на клуба на пътешествениците и ръководителят им Аниела Асенова. „Иде Коледа! Най-прекрасният и най-свят празник. Нощта, в която човек се чувства най-близо до своя Бог. Нощта, в която всички сме по-човечни и по-добри! На Рождество се ражда не само Исус, но и надеждата, че идват по-светли дни. И не е важно дали това ще се случи! Важно е, че тази нощ в сърцата има надежда, вяра и мечти. В навечерието на Коледа ние – пътешествениците из Граово – искаме да споделим малка част от обредите на старите граовци, до които се докоснахме.“, споделят младите брезничани от клуб „Пътешественици из етнографията на Граово“.

Възрастните и младите спазват традициите по подготвянето на трапезата за Бъдни вечер и Рождество Христово. Въпреки това в модерното време, в което живеем, не се отделя на българското почитане на Рождество Христово, смята Аниела Асенова. „Както и за растението имел. Непрекъснато ни се набива, че влюбените под имела да се целунат, да си пожелаят нещо. А много малко хора знаят, че нашето вълшебно дърво е дрянът. Няма Бъднивечерска трапеза с погача, в която да няма дрян или на Нова година – било в пита, било в баница, дрян се слага. Но колко малко хора знаят, че точно това си е българското дърво, ако мога така да го нарека.“, каза ръководителят на клуб на пътешествениците Аниела Асенова. Преводът на думата дрян от латински е свързан с характеристиката за много твърдо дърво. Това е символиката на дряна на празничната трапеза – да носи силно здраве на всички около нея.

В Граово празниците Бъдни вечер и Рождество Христово имат своите особености в сравнение с други райони на страната. „Обичаите са почти едни и същи, но в Граово има някои отлики. Главна роля в утрото на Бъдни вечер играе стопанинът. На Бъдни вечер най-възрастният човек отива на дръвника и взима дъбова вейка, която той предварително си е подготвил. Той внася това клонче вкъщи, като на тази вейка са и казвали пиле. Старейшината влиза в къщата и започва да благославя. След това той забожда това пиле на стената. Дъбовото клонче стои там през цялата година и така до Бъдни вечер. Смисълът е, че така в къщата ще има здраве през цялата тази година. Друга особеност е свързана с ядене на опечени врабчета. Птиците били залавяни чрез керемида. След това врабчетата се скубят, нанизват се на шиш, пекат се и точно на Коледа с това са заблажвали.“, разказа още ръководителят на клуб „Пътешественици из етнографията на Граово“ Аниела Асенова. Нейното пожелание към всички хора в Граово е да почитат, предават и налагат старите традиции.

„На Бъдни вечер цялото семейство със свещички в ръка и склонили смирено глава стояло чинно през сложената върху нови месали на пода постна вечеря и чакали тя да бъде прекадена, както и цялата къща, с тамян. Така се очиствал домът от злото, завистта и омразата. Казвали молитвата „Отче наш…“. Най-старият стопанин поднасял колача към всеки член от семейството, целували го, след като се прекръстят. После го вдигал над главата си – чупел го, поливал го с вино, отрязвал малко от него и го поставял пред иконата или нависоко. От другата част раздавал по малко на всеки член от семейството по старшинство. Всеки започва да търси какво му се е паднало – парата е най-търсена. В колача са слагали копче, бобче, клечка, сламка, синя слива и парче хартия.“, споделят от клуб „Пътешественици из етнографията на Граово“. Какво казват още за тази традиция и други, ще може да прочетете в специално подготвени от младежите текстове със снимки.

Специален поздрав към читателите е отправен и чрез стихотворението „Коледарчета“, написано от брезничанката Магделена Георгиева. Към стихотворението е приложена и рисунка на коледарчета.

Виж също...

Loading...