Кольо от Душинци: Нека новото правителство да помисли за обезлюдяващите се български села
81-годишният Никола Ванков е един от хората, свързани с брезнишкото село Душинци. Десетилетия той и 82-годишната му съпруга са обитавали селото, но поради здравословни проблеми вече живеят в Перник. Никола Ванков или бай Кольо, както го знаят повечето хора в община Брезник е радетел за българското село. Възрастният мъж залага надежди на новото правителство за съживяване на селата, предаде репортер на Zapadno.com.
Бай Кольо е и помощник на кметския наместник на село Станьовци, тъй като Душинци си няма отделно кметско наместничество или кметство. Село Душинци се намира в подножието на Големи връх, който е висок 1 480 метра. “Под Големи връх се намира едно маленко, китно селце Душинци, което е останало само с двама жители. Това е помощник кметският наместник Никола Ванков и съпругата му. И сите села, които са 4 – 5 горе, са обезлюдени. Едно обръщение правим към новото правителство – да помисли за тия изоставени села. Кирил Петков го видех е много хубаво момче, оправен. И Василев ми се виде оправен човек. Правим обръщение към тех – да обърнат внимание и на селата. Както некога Тодор Живков, Бог да го прости, замина у Трън и казал беше: Вие сте тука забравени и от Бога, и от Богородица, и от правителство. Сега сме така и селата.”, каза бай Кольо.
През 1982 година той се е завърнал в село Душинци по линия на Постановление № 22 на Министерски съвет. Правителственият документ от 10 май 1982 година цели ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от четвърти и пети функционален тип, от граничните райони и от Странджанско-сакарския край през осмата петилетка и до 1990 година. В списъка на селищните системи и на райони от тях, за които се разработват комплексни програми за ускорено социално-икономическо развитие попадат брезнишките села Брусник, Банище, Горна Секирна, Долна Секирна, Душинци, Брезнишки извор, Завала, Красава, Кривонос, Озърновци, Ребро, Ръжавец, Станьовци и Ярославци. Сред една от мерките, заложени в Постановлението е изплащане на еднократно поощрение за битовото им устройване, когато цялото семейство или част от него се пресели, както следва: на семейство с едно дете – 5 000 лева, а за всяко следващо дете – допълнително по 500 лева, на млади семейства без деца – 4 000 лева и на неомъжени и неоженени – 2 000 лева. Това е накарало и Никола Ванков да се завърне от града в селото. “На сам човек, който се върне на село, се даваше безвъзмездно 2 000 лева. Селата тогава бяха запустели. И аз бях първия подписал се с такъв договор в община Брезник. Като отидох в Душинци бяха 46 човека и по това Постановление станахме 76 човека. 36 овце имаше в селото, 40 крави имаше – селото се възобнови. Аз се върнах като горски стражар към стопанството, а бабата отвори магазина и 9 години го работи. След като станаха промените селата започнаха да западат, което не е желателно да се случва.”, каза Никола Ванков. В землището на Душинци има 1 200 хектара гора, сред които букови и иглолистни дървета, а Банище пък разполага с 1 500 хектара, сподели още възрастният човек от Душинци.
През последните 20 години населението на Душинци е започнало да намалява и така към наши дни местните са трима – бай Кольо, съпругата му и още една възрастна жена, но всички те живеят в Перник. “Правителството да обърне внимание на такива изоставени села. За мен България е София, Пловдив, Варна и Кърджали, останалото не е България. Това е срам и резил. Как се издържаха селата – стока, градини, произвеждахме си всичко. Като се върнах 82-ра година гледах 16 овци, 4 кози и 2 крави. Задоволявах си и децата и нас с тия животни. Нито съм купувал месо, нито млеко, нито сирене, нито масло. Горе живота съм си дал. А сега сме само на една пенсия.”, спомня си Никола Ванков.
Възрастният мъж направи обръщение и към по-младите, които са свързани със селото, да помислят за Душинци и да се завърнат, за да го има селото.
