Историкът от Трън Кирил Марков: 3 март е една от силните български дати и е достойна за честване на национален празник

На днешната дата се навършват 144 години от Освобождението на България от османско робство. На 3 март България отбелязва националния си празник. Това е една от силните български дати, каза за Zapadno.com местният историк от Трън Кирил Марков.

Денят на Освобождението на България от османско иго 3 март е националният празник на България от 1991 година. На този ден е подписан Санстефанският предварителен мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 година, който ознаменува Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 година. “3 март е официалната дата, от която се признава, че има Трета България. Впоследствие нашата държавна административна структура става княжество, царство, но всъщност това е датата на освобождението ни от дългогодишното турско иго и робство. За мен е иго и робство, защото недвусмислено е доказано във вековете самите издевателства над турците срещу нашата националност. Всъщност 3 март е една от силните български дати и е достойна за честване на национален празник, поради простата историческа обективна причина. Колкото и човек да няма чувства или обратното – човек да има големи чувства към освободителния руски народ. Все пак да не забравяме, че тогавашната руска държава е била империя. Моето мнение е, че кръвта на руските войници и кръвта на нашите опълченци е извоювала България да я има за трети път.”, каза Кирил Марков. Той добави, че хората са участвали във войната с каквото могат и сраженията не са били лесни.

Интересен факт е, че освобождението на Трън и Брезник се случва през месец май 1879 година, а не през март 1878 година, тъй като двата региона са били под сръбска окупация в продължение на 17 месеца. Преди няколко години в региона се състояха мероприятия, свързани с освобождението на Брезник и Трън и присъединяването им към Княжество България. “Специално за Трън заради една на пръв поглед невинна окупация от сръбска страна е било предизвикано местното население, по-будните възрожденци, българи да се обърнат към тогавашния губернатор на София. Първоначално цялата административна част на България е била копирана от руската държава, разбира се това е било временно. Но все пак хората са се обърнали и са казали, че в Трънско са българи, а не сърби и че има окупационна част. Разбира се това си е имало своите исторически последствия.”, каза още Кирил Марков.

Историкът от Трън Кирил Марков припомни откъсването на части от Трънско след Първата световна война. “Историята е пълна и с лоши, отрицателни явления. Има трънчани, които са участвали в доброволческите отряди на Съединението. Има официални данни и за Трънско опълчение. Трънско дава над 4 000 жертви и ранени по времето на Балканската война, Първата световна война и междусъюзническата. Губиме 24 селища заради наказателния Ньойски договор. Не е в контекст с 3 март, но това е изконна българска територия, която нито е върната, нито има застъпничество от Великите сили, тъй като този договор е изтекъл. След като един договор изтече би следвало да бъде прекратен и да бъде върнат в първоначалната си форма. Мое мнение е, че все пак нашите съюзници би следвало да обърнат някакво минимално внимание върху това.”, обясни още историкът от Трън Кирил Марков.