П. Ганев от село Режанци: Българинът трябва сам да започне да храни своя собствен дух, защото не можем да очакваме неволята да ни помогне
Българщината все повече се обезличава и трябва да се работи активно за нейното съхранение и предаване на младите. В това е убеден Петър Ганев, който е роден в град Севлието, но от няколко години живее в брезнишкото село Режанци. Наскоро той участва в пресъздаването на празника Тодоровден в село Бегуновци, където демонстрира традиционни бойни умения от Средновековието, предаде репортер на Zapadno.com.
Петър Ганев се занимава с животновъдство и се е установил в малкото населено място, където е зет. Преди това е живял в София, но възможностите на големия град не му липсват, а дори обратното. Той е основател и председател на школа по традиционни бойни умения “Вълкашин”, която е регистрирана в столицата и от 4 години предава това, което са умеели бойците в Средновековието. Преди това в продължение на 8 години е бил част от прабългарската школа за оцеляване “Бага-Тур” – Стара Загора. Школата “Вълкашин” има Фейсбук страница, която може да откриете като натиснете тук.
Съставът на школа “Вълкашин” варира и сега наброява четирима човека, но е достигал и до около 15 членове. Това е така, тъй като Петър Ганев не ангажира участниците в школата с членски внос или обвързващи клаузи, а хората се събират като за хоби. “Това е любителска дейност, която развиваме. В България са твърде малко хората, които могат да се занимават с това нещо и професионално. За съжаление под една или друга форма с това да си вадят хляба в България е изключително невъзможно. За сравнение една Гърция, една Турция, една Италия, където има такива демонстрационни групи и показват обичаите, са на заплата. Буквално като отидем някъде се молим за един сандвич някой да се сети да ни даде. Да оставим пътни разходи, да оставим многото пари, които сме дали за екипировка. Няма какво да си кривя душата, но една от големите спирачки за развитието на този тип занимание и то практически е финансовата част на страната. Всеки, който се бори за хляба, са му скъпи 5-те лева. А например един хубав меч струва 400 – 500 лева, една хубава ризница струва 800 – 1 000 лева.”, сподели още председателят на школа по традиционни бойни умения “Вълкашин”.
В наши дни са малко хората, които се занимават с възстановки и тренировки на традиционни бойни умения от Средновековието. Може да се каже, че тези, които го правят са се превърнали в живи историци на времето от средните векове. “За съжаление от доста години насам за българщината спря да се говори. Промените и в учебниците по история, всички неясноти около нашата история като народ, както и политически виждания. За съжаление това се отразява на нас, обикновените хора и най-вече върху децата. Аз например съм на 45 години и на мен някой трудно може да ми повлияе върху моето мнение, но децата, които са на по 5, 6, 7, 8 години. Ние, ако не ги възстановяваме и показваме тези традиции, поне доколкото можем да го правим, кой друг ще го прави…”, сподели Петър Ганев. Той се е закърмил с българщината от съборите, фестивалите и други мероприятия, които са се провеждали по време на детските му години и са били по-автентични от тези в наши дни. “Винаги съм смятал, че българинът трябва сам да започне да храни своя собствен дух, защото не можем да викаме неволята и да чакаме тя да ни помогне. Трябва сами да се вземем в ръце и да си помогнем.”, добави още Петър Ганев.
Името на школата “Вълкашин” произлиза от порода българско куче от Средновековието, което е кръстоска между вълк и куче. “Има много спорове дали е било лайка или някаква друга порода куче. Трудно е това да се каже как точно е било през тези хилядолетия. Но така или иначе това име се е насадило и в доста източници съм го срещал като наименование, тоест как се е наричала породата на кучето на българите. Моят мотив да кръстим школата така е, че са вълчи времената, в които се раждаме. Много ми се иска човек, когато чуе това име или участва в тези неща, да преосмисли, че са вълчи времената и много трудно се запазват тези традиции, които през вековете са създадени и са достигнали до нас. Ние, българските възстановчици буквално се превърнахме в живите историци.”, каза още Петър Ганев.