Брезнишки ученици и учителят им отпреди повече от век, как брезничани са чествали 24 май в миналото и други моменти показва музеят
Фотография на повече от 100 години е запечатала кадър с ученици и учителя им от Брезник. Снимката е най-ранната, която Общински исторически музей-Брезник съхранява и показва в навечерието на 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, съобщават от институцията.
Снимки на ученици от Брезник, свързани с честване празникът на светите братя Кирил и Методий в града от началото до средата на ХХ век, се съхраняват във фонда на брезнишкия музей. Най-ранната снимка е от 11 май 1910 година. Освен това се пазят поздравителни картички и покани по случай 24 май. Израз на голямото значение на училището и просветното дело за брезничани е честването на празника на Кирил и Методий. Спомени на брезничани записани от Вера Георгиева през 70-те години на миналия век, добавиха от музейната институцията.
В спомените на Димитър Кожухаров, записани през месец май 1968 година, пише:
„ Празникът на Кирил и Методий – 11 май в Брезник:
По сведение на даскал Мина, в град Брезник през 1860 година по инициатива на занаятчиите-еснафите в черковния двор на “Света Петка”, където се е помещавало училището се чествал празника на братята Кирил и Методий.
Тогава поп Димитър Николов е отслужил панахида, а даскал Мина е говорил за славянските първоучители-които са създали нашата азбука.
След това всяка година – 11 май се е празнунал като училищен празник. След Освобождението този ден се е празнувал тържествено.
Като ученик преди 70 години /около 1898 година б.а./си спомням, с какъв трепет и вдъхновение окачвахме този празник. Предишният ден учениците със своите учители-отиваме по ливадите да берем цветя, да вием венци и да кичим училището си. На този ден всички пременени с нови дрехи- закичени с цветя отиваме на училище.
Свещенниците начело с иконите, в училищния двор, в присъствието на гражданите и селяните от околните села, извършваха водосвета. След което директора на класното училище Никола Хранов произнасяше слово. Учениците изпяват химна на равноапостолите. След което започват декламациите и накрая празникът завършва с кръшни хора.
Бакалския еснаф, начело с Младен Калев, Петър Любенов и други на табли пълни със стафиди и леблебия раздаваха на учениците за помен на Кирил и Методий.
През 1905 година учителя Лев Карадимчев ми възложи на празника да издекламирам стихотворението за „Виктор Хего-пожертвователя” – трети клас, като отличник и добър оратор.
Какво само впечатление съм направил на младия доктор Манол Васев – след ръкоплясканията, се качи на естрадата, прегърна ме, целуна ме и ми даде два лева награда. За първи път аз видях толкова много пари.”
Музеят пази и спомени на Райна Найденова за учебното дело в Брезник от началото на миналия век. В нейните спомени пише:
„Празникът на светите братя Кирил и Методий: …По големите ученици и учителите извиваха два венеца. С тях украсявахме главния вход /на училището/, двойна врата. Това беше плочник, със стряха. На втория ден празнувахме. Първо ни водеха в черквата.
В средата на училищния двор беше поставена маса с голям портрет на Кирил и Методий, украсен от нас с най-хубавите цветя.Този портрет се носеше от ученици първоначално в църквата. А след това цялата процесия, начело със свещеннците отивахме в училищния двор, където се служеше водосвета.
След водосвета излизаше и говореше Главния учител Янаки Докев…. Той пговореше на кьошката и след това пак на същото място започваше програма- казваха се безброй стихотворения, децата пееха песни, имаше хора в училищния двор.
Чула съм от майка ми, че преди мене са давали /в големи тепсии/ по една стиска захарна леблебия и стафиди на всеки ученик. За леблебията зная, че е била закупувана от Чорбаджийския еснаф.”
На Фейсбук страницата на музея могат да се видят снимки с ученици от 1926 година, края на 30-те години и 40-те години на миналия век. По случай утрешния празник изложбени зали ще бъдат отворени за посетители, а на открито пред музейната сграда “Военен клуб” ще се експонира изложбата “Просветата в епохата на Възраждането”.