Двор в село Ноевци съхранява предмети от миналото, свързани с традицията, но и показва бункер на 70 години – СНИМКИ

Традицията е тази, която съхранява същността на един народ. Много често традицията е изразена в предмети, които все още са актуални в ежедневието ни. Такива предмети са намерили и продължават да намират място в частен двор на семейство в брезнишкото село Ноевци, предаде репортер на Zapadno.com.

Наскоро ученици от местното основно училище “Христо Смирненски” са посетили двора, който е обособен в мотиви, които показват българското и традиционното. Идеята за обособяването на пространството, което с площ 2 декара, е на 53-годишния ноевчанин Асен Асенов. Всичко започнало преди малко повече от 20 години, когато му хрумнало да събира и подрежда старинни предмети в дворното пространство. “Така съм решил, че искам да съхраня част от старото и да се съчетава с настоящето. На влизане в двора от едната страна е минало, а от другото настояще. Минало имам предвид кошара, която е на 170 близо 200 години. От другата страна си е ново. Разликата е осезаема”, сподели Асен Асенов.

Имотът се поддържа от три поколения, като за всяко нещо, което се добавя Асен Асенов се допитва до своите деца или баща си. Децата на Асен го подкрепят и помагат с каквото могат. Семейството поддържа и искрата на сурвакарската традиция и това се вижда в двора – ликове, чанове, звънци и костюми са сред елементите, които допълват атмосферата. Те са част от местната сурвакарска група. Народни носии от различни фолклорни области на България, черешово топче, музикални инструменти, изделия на бусинската керамика от трънското село Бусинци, чекрък и други предмети от бита в миналото са аранжирани на различни места в големия имот.

През двора преминава пътека, по която докато вървиш виждаш стара и нова сграда, навес, механа, старинен кът с предмети, свързани с поминъка на хората и се достига до края, където се намира възстановен 70-годишен бункер. Историята на бункера е интересна и заслуга за неговото възстановяване имат трима души – Асен, баща му и синът му. Техните имена са изписани на капака за входа към скривалището. По спомени на бащата на Асен бункерът е построен през 1952 година от войници, които са преминавали през Ноевци. “Преди месец и половина го започнахме. Наю 53 години съм и имам спомен, че за бункера имаше един малък отвор, все едно е хралупа за язовци или лисици”, спомни си ноевчанинът. След 1952 година в района на бункера са обработвани ниви по линия на бившето ТКЗС и това е причината оригиналният му вход да е разрушен. След премахване на входа скривалището се е напълнило с камъни и земна маса. “Така е било затрупано с години. Баща ми си спомня, че е направен 52-а година от войници, които са спали в ТКЗС-то, а конете и каруците са им стоели в нашата кошара. Те са си станали приятели с тези войници. Един ден на майтап се заговорихме с приятели и стана дума, че имаме бункер в двора”, разказа Асен Асенов. Това събудило интересът му и така започнало търсенето на закрития бункер.

Търсенето се оказало приключение, в което били включени дори и сонди, които се забивали на метър и половина дълбочина. “В един момент се показа едно малко отворче, в което пропадна един лост и така го открихме. Започнахме да отваряме входа, но сме прехвърлили едва ли не два камиона земя за тия дни, когато копахме. Прехвърляш го веднъж, а после с кофи изнасяш…”, сподели още ноевчанинът. След разкриването на бункера се появил казус пред тримата, тъй като така вече имало опасност да се случи инцидент, ако деца влязат вътре. Това било и причината бункерът да бъде обезопасен с врата. В него са се събирали 7 – 8 човека, но според Асен Асенов спокойно могат да се поберат около 20 души.

Разгледайте снимки от интересния двор в село Ноевци, който съхранява и предава българския бит и култура:

Снимки: Зорница Стойнева

Виж също...

Loading...