Преподавателят от Брезник Савка Борисова: С много отговорност трябва да си учител, защото полагаш основите на нещо, което е за цял живот

Преподавателят от град Брезник Савка Борисова вече работи като учител в продължение на 34 учебни години. Тя е завършила брезнишкото средно училище “Васил Левски”, където и работи като учител. Савка Борисова е на мнението, че не всеки може да е учител и трябва да има призванието да бъде такъв, предаде репортер на Zapadno.com.

Савка Борисова е добре позната на поколения бивши и настоящи ученици на брезнишката гимназия. Нейният професионализъм и всеотдайност се забелязват от колегите и дори извън пределите на Брезник. През месец май тази година преподавателят получи специалната награда на председателя на Синдиката на българските учители, както и грамота “Неофит Рилски” от Министерство на образованието и науката. Но най-голямата награда за нея са добре изучените ученици, а брезнишкото училище е единственото, в което желае да обучава. “Както казваше баща ми – делян камик съм. Тоест става и на средата на зида, и на ъгъла. Сигурно бих могла да се реализирам и на много други места, но не съм искала. Аз съм това, което искам в момента, а именно – да учиш децата. Когато ти ги доведат, те ти оставят едно 7-годишно дете с много надежда и очакват то да бъде научено. И с много отговорност трябва да си работиш своята работа, защото в крайна сметка полагаш основите на нещо, което е за цял живот в един човек. Но крайният, добрият резултат не е само плод на моята работа. Защото това не става без помощта на родителите. Там където вървим заедно – аз съм от едната страна, а родителят е от другата и се получава нещо като коридор за детето, по който то върви. Крайният резултат винаги е много добър. Но когато се получи пропукване в този коридор, колкото и да искаш, понякога нещата не стигат до резултата, който сме искали. Невинаги издържат всички, защото това да ограмотиш едно дете е много дълъг и труден процес”, сподели Савка Борисова.

Преподавателят имам множество поводи да се гордее със своите ученици и постиженията им в живота. “Тези дни имах удоволствието и щастието да видя едно дете, което е учило при мен 3 години и половина и замина за Нидерландия с родителите си. То трябваше сега да бъде абитуриент в Брезник, на площада, но със знанията попадна не в четвърти, не в пети, а в шести клас. Наложи се да се адаптира към трудната среда. Детето завърши по-рано от своите съученици и вече е втора студентка. Дойдоха родителите и благодарят за това, което съм направила за тяхното дете. За него то не е имало други български учители. Гордея се с постиженията на такива деца”, сподели Савка Борисова.

Нейното мнение е, че дори в час по математика или други предмет, трябва да усещаш като учител за какво искат да говорят и слушат учениците. “Това може да се превърне от час по математика в час по родинознание. Може точно днес децата да не са благоразположени по темата, която трябва да разкажеш по предмета и понякога неволно трябва да намериш нишата и да не я пропускаш. Тези моменти не трябва да се пропускат. В днешно време нещата са много сложни и децата са много разконцентрирани”, каза още преподавателят от Брезник. Тя смята, че през последните десетилетия начинът на учене на учениците се е изменил и са се загубили добродетели като например търпението. Такива добродетели са наследили по-възрастните хора от техните прабаби, прадядовци. “Ние всъщност трябва това, което ни е останало от тях, да го предадем на нашите деца, а не да махнем с лека ръка това. Ти можеш да караш по устава и накрая нищо да не излезе. Ти си си предал урока, но какво е станало. Ако днес имаш математика, но децата имат нужда от друг разговор, ще го проведеш. Преди 10-ти ноември много от учителите не си позволяваха да говорят. Тогава много повече се съблюдаваше какво е казано и щом темата е една – това е, освен ако партията не е наредила друго. В онези време беше така, без извинение към някои. И малко бяха учителите, които говориха и друго. Това например бяха учителят ми по руски господин Младенов и по история господин Иванов. Само те са си позволявали да говорят за неща, които вълнуват децата. Ти когато усещащ, че масата се вълнува, невинаги тряба да кажеш: “Млък, сега имаме математика или сега имаме български”. Ако децата имат някакъв конфликт, който се е породил, трябва да го разнищиш. Ако трябва урокът после ще го вземеш, но въпросът е те да разберат за какво става дума. Как се случват нещата в този живот”, сподели Савка Борисова.

Наскоро преподавателят подарил на своята бъдеща колежка Ивета Славянова, която предстои да завърши начална педагогика, книга-наръчник за оцеляване на младия учител. “Написах на книгата: “Честит първи 24 май, колега!” Тоест аз вярвам, че това момиче ще бъде учител години след това, защото съм видяла обичта и подхода към децата. Усещаш, че в някого има зрънцето и той ще бъде учител. В него вече го има вирусът. Когато си учител едната ръка трябва да гаси, другата да държи строго. Нещата вървят намериш ли баланаса между двете. Това го има отвътре. Аз се радвам, че съм си намерила мястото в живота”, каза още Савка Борисова.

Виж също...

Loading...