Дългогодишен шофьор на волейболен клуб “Партизанин” (Трън): Закъсал с автобус сърбин, на който помогнах, ме помни 4 – 5 години след постъпката

Животът е низ от ситуации, в които всеки може да покаже що за човек е. Ситуациите са различни и винаги неочаквани. Преди десетилетия такава поучителна случка е имал дългогодишният шофьор на волейболен клуб “Партизанин” (Трън) Здравко Панчев, предаде репортер на Zapadno.com.

Трънчанинът Здравко Панчев е работил като шофьор на вече бившия местен волейболен клуб “Партизанин” в периода 1977 – 1992 година. “Аз возех спортистите на града. От тука като тръгнеш – Мичурин, Бургас, Чирпан, Смолян, къде ли не. Почти цяла България. С Бургас играехме волейбол и там ги побеждавахме. В отбора имаше и местни, имаше и приходящи. Налагаше се всеки ден да ходя до Перник и да ги взимам. Докарвам ги за тренировки и след това обратно. Но всичко се покриваше. Имаше пари за спорт, имаше пари за всичко. Трън имаше такъв автобус, какъвто “Миньор” (Перник) и “Металург” (Перник) нямаха. За спорта се много даваше”, спомня си трънчанинът, транспортирал волейболистите на Трън.

Дългогодишният шофьор е имал интересни случки на пътя. Една от тях е свързана с група сърби, които се прибирали от екскурзия от Истанбул през ноемврийски ден. По главния път Брезник – Трън, край държавен ловностопански район „Букова глава“, групата закъсала с автобуса си. Времето тогава било мразовито и снежно, тъй като лютата зима подранила през този месец ноември, спомни си Здравко Панчев. “Мил ли? Ноември месец снег вали. Тръгнал съм да возя футбола – децата и мъжете играеха два мача. На “Букова глава” спрял автобус. Не му обърнах внимание, но ми се стори с нишка регистрация. Връщам в късни доби, тъмно вече, на фарове. Спирам и питам колегата: “Колега, ща се е случило?”. Той вика: “Брато, рифел се е поломило”. Викам му: “Сега, слушай. Аз съм с малко хора. Качвай хората при мене. Където карам аз, ти си по мене” – теглича му хванах. А той трябва в полунощ на границата да излезе. Закачих автобуса. Ходих тука до едно село, той върти по мене – където го тегля, като ремарке. Спирам горе на границата. Откачам го и викам: “Бутайте да претерате ауто преко граница да не ви глобяво”. Минаше се 4 – 5 години ще играеме с Ниш. В Ниш карам нашите волейболисти. Влизам от Нишка баня към Ниш, а зад мен една “Застава”. Изнесе се влево, светне с фаровете, па се прибере. Викам си: “Тоя пък що ли работи тука”. Та спирам на спортната зала в Ниш – тя е една голяма. Спирам на паркинга, спира и “Застава”-та. Гледа ме: “Брато, ма ща радиш?” Викам: “Ама какво да работим, докарал съм спортисти”. Попита ме: “Колко дана че будеш?”, рекох: “Три”, сподели трънчанинът Здравко Панчев. Оказало се, че сърбинът, който го разпитвал, е шофьорът на закъсалия на “Букова глава” автобус със сръбски туристи. Признателният шофьор от Сърбия поканил колегата си от Трън в неговия дом, където специално заклал прасе, с което го нагостил. Интересното е, че Здравко Панчев бил забравил случая с оказаната през снежния ноември помощ. “Ами, ако на теб ти помогне някой така в чужда страна – ще го запомниш”, категоричен е трънчанинът.

Снимка: Zapadno.com – архив

Виж също...

Loading...