Археологът Филип Михайлов: Легенди за храм-кладенеца “Пусто Гърло” не отговарят на действителността, информацията за обекта е малко

Храм-кладенецът в местността “Пусто Гърло” край брезнишкото село Гърло бе темата на доклад, който археологът от Регионален исторически музей-Перник Филип Михайлов представи на четвъртата национална научна конференция “Общество, Култура, Образование”, която се проведе на 8 септември в град Брезник, предаде репортер на Zapadno.com.

В доклада си археологът акцентъра върху работата на професор Димитрина Митова-Джонова, която преди десетилетия проучва храм-кладенеца. Проучаването и е било провокирано от строежа на язовир “Красава”, който захранва с питейна вода Брезник и някои от селата в общината. Още преди да започне разкопките професор Джонова е знаела за съществуването на храм-кладенеца, тъй като е говорила с хората в района.

През 1972 година е приключило проучването на храм-кладенеца. Преди да се разчисти кладенецът първоначалната хипотеза е, че е бил мезек гробница. Това, което е открила професор Джонова са кости на животни и някакви дървени предмети, които днес не могат да бъдат анализирани и видяни. Тогавашната технология не е позволява тези открития да могат да се запазят до наши дни, каза още археологът Филип Михайлов.

Има няколко легенди, свързани с храм-кладенеца, на които археологът Филип Михайлов не вярва. Една от легендите е, че над кладенеца, в местността ” Русалийски гробища” се намират менхири. (бел. ред. менхирите са продълговати камъни, забити самостоятелно или образуващи дълги алеи). Според професор Димитрина Митова-Джонова менхирите са били унищожени преди началото на разкопките. “Нямаме фотографии, нямаме скици, нямаме нито един достоверен запис на местното население, което да потвърждава тези нейни думи”, каза Филип Михайлов. Друга легенда е, че там е имало камъни с изображения на тях. “Аз лично, въпреки обраслия от гора район, съм се постарал да го обходя детайлно и не съм открил такова нещо. Така че лично за мен и това е легенда, която не отговаря на действителността. Третата легенда, която също не отговаря за действителността е, че е имало селище от късната бронзова епоха, което е свързано със създаването и изграждането на храм-кладенеца. Няма такова селище. Материалът по времето, когато работила професор Джонова тази керамика масово е била отнасяна към късната бронзова епоха, а всъщност тя е с 6 века по-късно. Тя е изключително характерна керамика, свързана с една дискусионна култура, намираща се в Южна Румъния или поне за първи път открита там. Културата на Басараби и се разива VIII до VI век. Тя е много характерна и няма как да бъде сбъркана. Това са легендите”, каза архелогът Филип Михайлов.

Обектът със сигурност не е обикновен кладенец. Това е обект, който не е дело на тракийското население. “Нямаме нито един близък аналогичен паралел, който да бъде в рамките на Балканите. Реално всички идентични обекти, които да са близки с този храм-кладенец се намират на остров Сардиния”, каза археологът Филип Михайлов. Той изрази мнение, че информацията за обекта е малко и може да се увеличи чрез още проучвания.

Целият доклад на археолога Филип Михайлов за храм-кладенеца ще бъде отпечатан в том IV сборника “Общество, Култура, Образование”, който Общински исторически музей-Брезник ще издаде.

Виж също...

Loading...