Историкът от Брезник Аниела Асенова: Някои от оброчните камъни в Граово вече ги няма, хора си ги носят по къщите и дворовете

Историкът от Брезник Аниела Асенова представи доклад за живите оброци в Граово по време на четвъртата национална научна конференция “Общество, Култура, Образование”, която се проведе на 8 септември в Общинския исторически музей, предаде репортер на Zapadno.com.

В началото на своя доклад историкът спомена, че представя само тези оброци в района, които са възстановени. Причината е, че през годините, в които тя и нейните ученици са обикаляли Граово, са установили, че някои от оброчните камъни и кръстове вече ги няма. „Знаете ли кое е учудващото – че си ги носят вкъщи, носят си ги по дворовете. Направо някакво безумие. Макар че оброците се крият на потайни места, все пак ги намират. След толкова години пак намерихме с моите ученици хора, които да ни разкажат какви оброци и на кой светец са. Това беше. Не можем да намерим каменоделците, защото са минали страшно много години. Но предполагам, че каменоделците не са от Гиген, защото ние си имаме тука кариера. Над Извор също е имало каменоломна. Така че чак от някъде да докарват камъка – не ми се вярва“, каза Аниела Асенова пред присъстващите на научния форум.

В своя доклад историкът Аниела Асенова е разделила оброците по райони в Граово. Линията между надгробен камък и оброк е много тънка и трябва да се внимава, добави историкът. „Едните накъде са обърнати, други накъде са обърнати. И част от тези, които са възстановени, не са сложени правилно. Но това няма никакво значение. Важното е, че хората отиват и правят курбан, почитат светеца или светицата“, каза още Аниела Асенова.

С поетичен увод Аниела Асенова започна представянето на малка част от живите оброци в района. „Красива и дивна природа, неразгадани тайни, митични личности. Множество непроучени могили, градища и църкви. Шетащи иманяри из долини и хълмове. Села с над 100-годишни къщи и десетина жители – ревностни пазители на бит, традиции и спомени. Рушащи се средновековни храмове на православната вяра, поругани гробища, изпочупени оброци. Това е XXI век, в България, Брезнишко. Тъжно. Много тъжна картина, в която сякаш хората са обърнали гръб на ценностите и вярата си. В това объркано време има и лъч надежда. Той идва от група деца от местното училище, които от няколко години обикалят от село на село в търсене на забравеното минало. Независимо дали са от клуб „Краезнание“, клуб „Приятели на историята“ или клуб „Пътешественици из етнографията на Граово“, всички тези деца събират последните оскъдни късчета от летописа на своя роден край. Какво ли търсят сега? Тяхната нова експедиция започва с проучване на живите оброци. Тези, на които хората излизат на големи празници и където раздават курбан за здраве“, започна доклада си Аниела Асенова.

Любопитните ученици и техния ръководител се срещат с Живко Стоянов от село Красава, който построил параклис на „Света Богородица“, изграден с камъни от фамилната му стара къща. Обиколката продължила в селата Красава, Долни Романци и Горни Романци, но около тях се натъкнали само на счупени и изоставени оброци. Младите пътешественици посетили и местността „Петров камък“ в град Брезник, където навремето се е издигал храм и има оброчен камък. На хълма Бърдото също има оброчен камък, който според преданията е поставен на мястото на една от църквите от Брезнишкото седмопрестолие.

Проучвателната обиколка преминала и през село Слаковци, където учениците и Аниела Асенова били посрещнати от дългогодишния секретар на народно читалище „Искра-1932“ Светла Пантелеева. В селото има три оброка, като два от тях са въстановени през последните години с помощта на местни жители. Третият оброк, който се посещава на Спасовден, също е бил намерен в лошо състояние, но няма сведения кога и от кого е обновен. До стария оброк е поставен и нов такъв, финансиран със средства от местната ферма.

Преди 6 години пътешествениците посещават и вече покойния Крум Крумов от село Гигинци. Той е правил курбаните за празниците Свети Илия и Свети Дух. Два оброка, посветени на светците се намират в местността „Дубие“. Традицията да се посещават на празници се е предала и на по-младите гигинчани. В близкото село Кошарево групата се е отбила и при Клара Илиева в „Къщата на маските“. Там тя е разказала за местността „Кръст“, където има оброк и на Спасовден там се прави курбан. И този кръст е бил счупен в миналото и дори премахнат. След няколко сушави години за Кошарево работещи към бившето ТКЗС намерили оброка и го поставили на мястото му.

В района на махала „Логатор“ към село Гоз има основи на малка църква и висок дървен кръст. На това място от 25 години семейство Велеви събират децата, внуците и роднините на празника Свети Дух. Причината да бъде издигнат дървен кръст е, че семейството не е открило каменен оброк на святото място.

По предание на жители на Бабица в околностите на селото имало четири оброчни кръста. От тях е намерен само един, който се намира на така наречената Андина поята. Всяка година на Възнесение Христово местните жители посещават оброка и почитат празника.