Кога е починал архимандрит Мисаил Байкушев от духовния елит на Трънско? Годината на смъртта му е спорна, проучване достига до различни сведения за нея

Доклад за живота и делото на знеполския архиерейски архимандрит Мисаил Байкушев представи доктор Мария Полимирова от Център за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев” в София по време на четвъртата национална научна конференция “Общество, Култура, Образование” в град Брезник, предаде репортер на Zapadno.com.

Нейното проучване е провокирано след посещение на Трънско и по-конкретно манастира “Свети Архангел Михаил” край Трън. За Мисаил Байкушев доктор Полимитова споделя, че е една безспорна интересна и интригуваща личност от Западна България. По време на проучването си тя използва данни от сборника “Трънски край” и други източници.

Това, което се знае за него е, че е учил кожухарски занаят в Самоков, след което заминал за Света гора. Пребивавал е известно време в руския манастир “Свети Панталеймон”, откъдето е бил изпратен да се образова в Киевското духовно училище. Мисаил Байкушев е посещавал Русия, учителствал е в Сараево и е замонашен в манастира Дечани. През 30-те години на XIX век се завръща в Трънско. Въздигнал е два манастира, храм и училища. “Известно е, че след завръщането си в Трън е отишъл в запустелия трънски манастир “Свети Архангел Михаил”. За какъв период не е много ясно. От биографията на този архиерей не е ясно откъде са почерпени и кои са източниците. След трънския манастир отива в Мисловщичкия манастир”, каза доктор Мария Полимирова. Мисаил Байкушев възстановява манастир. Запазен е протокол от 1837 година за приемане на имуществото на Мисловщичкия манастир от архимандрит Мисал Байкушев.

През 1853 година архимандрит Мисаил Байкушев е един от тримата ктитори за изграждане на трънския храм “Света Петка”. Той дарява икона на новосъградената трънска църква, носеща името на светицата. Тези и други факти от обществената дейност на Мисаил Байкушев бяха представени по време на националната научна конференция в Брезник.

В хода на своето проучване доктор Полимирова не е открила достоверни източници за пребиваването му в Самоков, Света гора и Русия. Най-ранната му фотография от периода 1820 – 1830 година се смята, че е направена в Санкт Петербург. В Държавен архив-Перник се пази по-късната снимка от 1869 година, която е вероятно е с по-късна датировка, смята доктор Полимирова. На по-късната фотография са заснети Мисаил Байкушев и Гиго Пеев. “Тази датировка според нас е спорна и годината вероятно може да е по-късна. Възможно е да в началото някъде на 70-те години. Основание за това ни дава паспарту с фирмения знак на Иван Карастоянов, който той използва самостоятелно в своето ателие в София едва след 1882 година. Също и факта, че през 1867 – 1869 година Иван е още млад – той е 16-годишен, когато се намира в Белград. От интериора се вижда, че снимката не е правена в белградското ателие, по-скоро в импровизирано такова. Възможно е заснемането да е станало през 1872 година в Самоков, когато Иван Карастоянов организира фотографски курс в града или когато пътува в района и на Самоков, и на София… Предвид връзките на рода Пееви с фамилията Хаджигюрови в Самоков и това е напълно възможно”, каза доктор Мария Полимирова.

Относно годината на смъртта на архимандрит Мисаил Байкушев има въпросителни, тъй като проучаването на доктор Мария Полимирова е достигнало до различни сведения, основани на факти и документи. “Знае се, че той умира през 1880-та година. В сборника “Трънски край” се казва, че: “дедо Мисаил починал в Мисловщичкия манастир и после бил пренесен и погребан в трънската църква край северните стени на храма “Света Петка в Трън в почти сринат гроб с отблъскващ надгробен камък почива неспокойният дух на просветения трънски духовник и родолюбец”. Това надгробие, паднало между гробовете, открихме случайно преди 2 години по време на нашата теренна експедиция. В двора на църквата в близост до два нови паметника. Единият с името на Мисаил Байкушев, другият вероятно на негов сродник, също от рода Байкушеви. Това всъщност беше конкретният повод да насоча вниманието си към живота и дейността на архимандрит Мисаил Байкушев. Надгробният камък поставя под съмнение общоприетата година за кончината на архимандрита – 1880-та. Надписът е труден за разчитане, издълбан грубо, сякаш много набързо с едри и неправилни букви, разположение на 6 реда”, каза още специалистът от Център за славяно-византийски проучвания “Проф. Иван Дуйчев” в София. На камъка се вижда годината за смъртта на духовника, която според надписа е 1878-а. В сръбски записки се посочва за година на неговата смърт 1870-та година. Записани спомени за архимандрита от Трънско не достигат до точната година за неговата смърт, но пък дават информация за здравословното му състояние.

Какви още въпроси възникват вследствие на проучването на доктор Мария Полимирова от Център за славяно-византийски проучвания ще може да се прочетат в доклада и, който ще бъде публикуван в том IV на сборника “Известия на Общински исторически музей-Брезник. Общество, Култура, Образование”.