Професор Л. Антонов пред Zapadno.com: В Брезнишко са ми били най-щастливите години като дете, този край има потенциал

Професор Людмил Антонов от Института по електроника при Българската академия на науките и носител на наградата “Питагор” за цялостен принос в областта на науката за 2021 година е прекарал най-хубавите години от детството си в Брезнишко. Това сподели ученият в специално интервю, което репортерът на Zapadno.com Христо Райков направи.

Преди няколко дни професор Людмил Антонов и доктор Цанислава Генова от Института по електроника при Българската академия на науките участваха в Софийския научен фестивал, който се проведе в София Тех Парк. На научния форум те демонстрираха методи на зелената аналитична химия, чрез които със смартфон може да се види количеството въглехидрати в храната ни, съдържанието на алкохол в бутилка вино и други.

Професор Людмил Антонов е един от тримата братя, които имат родословни корени от брезнишките села Кошарево и Душинци. Той е дипломиран магистър по Органична и аналитична химия към Химическия факултета на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Неговата работа получава признанието на научни общества в редица държави извън пределите на България.

По време на демонстрациите в София Тех Парк професор Людмил Антонов разказа за иновативните методи, които се показват, както и за родния му край.

Христо Райков: Намирам Ви на едно много хубаво научно събитие в 100-процентовия смисъл на думата. Как протичат демонстрациите в “Бъди сам лаборатория”?

Професор Людмил Антонов: Ние участваме в щанд на Фонд “Научни изследвания”. Фонд “Научни изследвания” финансира нашите изследвания и сме донесли два портативни апарата. Единият може да се използва за определяне съдържанието на розово масло да речем полифеноли във вино и неща, свързани с храните най-общо. А другият апарат е свързан с определянето на заболявания по кожата. Характерното за двата апарата е, че извършват недеструктивен анализ, тоес вашата проба по никакъв начин не се засяга. Нищо не и става, не се реже парче, не се чупи парче от нея. Преди и след анализа е същата. Много бързо, в рамките на секундата, можете да получите резултат.

Христо Райков: Това предполагам е една от разработките Ви в Института?

Професор Людмил Антонов: В Института по електроника принадлежа към секцията по биофотоника, която по принцип се занимава с такива изследвания, по-скоро с изследвания, свързани с диагностика на заболяванията. А моята група се занимава допълнително и с разработване на сензори за хранителен анализ най-общо казано.

Христо Райков: Професор Антонов, предполагам можем да наречем новаторство в науката, това което представяте и показвате?

Професор Людмил Антонов: По принцип това е една много отдавнашна идея в спектроскопията и в зелената аналитична химия. Идеята е анализите да стават по-бързи, по-достъпни за хората. Това беше въведено да речем във фармацията още преди 30 години, където на конвейера всяка таблетка може да се провери. Можете да си представите колко таблетки се произвеждат преди да се пакетират. Всяка таблетка минава през този сензор и той казва: “Тази таблека е OK”. Продължава към пакетиране. Или тази таблетка нещо не е наред и я изхвърля настрани. Това съм го виждал в Япония още през 95-та година. Така че малко по малко то навлезе и в областта на храните, въпреки че там има още много неща да се направят. Това, което се прави вече по биофотоника е много интересно и ново, защото е начин за неинвазивна диагностика.

Христо Райков: Това четох и в резюмето – че с тази демонстрация показвате как с нашия смартфон можем да видим количествата въглехидрати и други стойности в храната.

Професор Людмил Антонов: Съвършено вярно е това. Дори вече има една китайска фирма, която произвежда смартфон, който има допълнителна камера. Защото с камерата на обикновения смартфон не става. За да го видите ви трябва едно малко устройство, което трябва да закрепите към смартфона. Ние тук ще го демонстрираме. То е така наречената инфрачервена камера. Тоест пробата се облъчва с инфрачервена светлина, при което молекулите вътре започват да трептят по характерен начин за отделните видове молекули. И по този начин вие можете да определите какво има вътре, колко има евентуално и това да стане много бързо – веднага, на секундата.

Христо Райков: Професор Антонов, това дали може да навлезе и в ежедневието ни тук, в България? Да не е само на лабораторно, демонстрационно ниво?

Професор Людмил Антонов: Засега още тези апаратчета са доста скъпи. Пък от друга страна си мисля, че ние все пак трябва да имаме доверие на хората, които произвеждат стоките в България. Защото то може да навлезе, ако ние нямаме абсолютно никакво доверие на нищо в магазина. Тоест всеки от нас да си носи по едно такова апаратче. Непрекъснато да проверява какво има, какво купува. По принцип е възможно. С времето те ще поевтинеят, както се случва винаги с технологиите. Но чисто психологически аз не смятам, че е необходимо да се прави непрекъснато.

Христо Райков: Вие между другото сте с корени от Брезнишко. Говорил съм с Вашия брат и той ми сподели, че имате корени от Кошарево и от Душинци. Какво е за Вас Брезнишко? Какво е родният край като усещане?

Професор Людмил Антонов: Там са ми били най-щастливите години като дете, покрай баба и дядо, както всички деца по онова време. Тичаш по цял ден по баирите и вечерта си щастлив и доволен. Това за съжаление е било някога, няма да се върне. Селата в Брезнишко се обезлюдиха. Но наистина това са ми най-хубавите спомени от детството.

Христо Райков: Смятате ли, че районът все пак се развива по някакъв начин? Говоря за населените места. Имам предвид, че последните години някои хора от по-големите градове си накупиха къщи в по-малките села. Обгрижват ги, обслужват дворовете…

Професор Людмил Антонов: Аз смятам, че това е единственият шанс, който имат нашите села. Защото трябва в тях да дойдат хора. Ако нямат хора, те са мъртви. И аз много приветствам тази тенденция. Хора, особено млади хора, да се връщат обратно на село. Да си направят стопанства, да си гледат децата по един екологичен и здравословен начин с произведена от тях храна.

Христо Райков: В края на разговора ни, ако Вие се сещате да добавите като за финал.

Професор Людмил Антонов: Много отдавна не бях ходил в Брезник. Наскоро ходихме пътьом да разгледаме. Много се е променило всичко, но има и много красиви места да покажем. Особено в Брезник старата църква “Света Петка” – много е красива. Има много хубави неща, които да се покажат. Музеят на керамиката в Бусинци. Просто трябва повече да се популяризира, защото чрез популяризиране хората ще дойдат.

Кадър: БНТ