Метеорологът П. Янков: Сиромашкото лято ще бъде в сила още седмица, през втората десетневка на ноември в западните райони ще превали сняг
Средните климатични максимални температури за месец ноември са между 9 и 14 градуса, а средните минимални – между 1 и 6 градуса. Валежните периоди през месеца са между 3-ти и 5-ти, и от 15-ти до 18-ти ноември. По-топлите дни (температура над 16 С) са обикновено през първата половина от месеца, а в края на ноември вероятността за температури около нулата се увеличава значително, съобщи за Zapadno.com метеорологът Петър Янков.
През ноември тази година средната месечна температура в повечето райони ще бъде с 1 – 2 градуса над нормата (от 10 до 15 градуса), а в източните райони, където се очакват повече мъгли и облаци, и котловините да бъде около и малко под нея. Във валежно отношение очакванията са под нормалните месечни количества валеж, като в източната половина от страната да бъдат по-малко от обичайното, а в западните части с 10 % повече и количества от 60 до 70 литра на квадратен метър.
Първа дсетневка
Ноември ще започне с предимно слънчево време, с условия за краткотрайни сутрешни мъгли. На 5 и 6 ноември ще премине облачна вълна от запад на изток. По-съществени дъждове ще има в райони – до 5 – 8 литра на квадратен метър. До 7 ноември „Сиромашкото лято“ ще бъде в сила. След временно стабилизиране на въздушната маса над страната на 8 от северозапад ще проникне по-хладен въздух. Ще превалява дъжд главно в западните и източните райони, в планините, над 1 500 метра, надморска видочина, ще вали мокър сняг.
В началото на втората деседневка, от 11 ще има повече слънце и слабо ще се затопли. Нови валежи със чувствително захлаждане и валежи от дъжд и сняг се очаква от 13 до 14 ноември и в края на втората десетдневка – от 17 до 19 ноември. Дневните температури в населените места ще достигат 4 – 9 градуса, а по високите полета в западните райони ще превали и сняг.
През третата десетдневка ще се затопли. Есенни дъждове се очакват около 25 – 26 ноември. До края на месеца мъглите ще бъдат често явление – на запад ще има сутрешни намалени нвидимости, а по Черноморието ще стелят ниски облаци.
Геопрогноза
Месецът ще започне с усилена геомагнитна активност, която ще се задържи с високи нива до 5 ноември и постепенно ще отслабва до 10 ноември. В периода от 11 до 12 ноември, от 18 до 21 и от 25 до 29 интензитетът на геомагнитната активност ще се усилва с условия за слаби геомагнитни бури в северните ширини. На ширините на Балканите се очаква временно повишен интензитет и слаби магнитни бури в полярните зони около 18 и 26 ноември. Временно геомагнитната активност на 29 ноември ще се повиши като на Балканите не се очакват магнитни бури. Впоследствие земното магнитно поле ще се успокои и в края на месеца ще бъде спокойно.
Народна Метеорология
Народната метеорология включва прогнози за времето, които са основани на традиционните познания и наблюдения върху движението на небесните тела, атмосферните явления, поведението на животните, състоянието на дърветата и растенията. В тях е синтезиран многовековният трудов опит на селския стопанин и обикновено те се предават от поколение на поколение като потвърдено от практиката познание. За ноември народната метеорология гласи:
Слаба зима през ноември води до неплодородие. Ако на свети Архангел (8 ноември) е ясно и падне слана, зелето ще е добро и до първи декември няма да вали сняг.
Каквото е времето на Въведение Богородично (21 ноември), такова ще е и през цялата зима. Когато е облачно срещу Въведение Богородично, зимата бива мека, кога е ясно – много студена.
Месец ноември (алманах)
През ноември късната есен е пълен господар на времето. Преобладават антициклонални синоптични обстановки. При тях обикновено времето през нощта е ясно, а през деня предимно слънчево. В такива дни слънцето грее, но не топли. Тези периоди са известни като “сиромашко лято”, което според народната метеорология продължава 40 дни след Димитровден. Характерно при тези обстановки са мъглите и ниските облаци, които се образуват най-често в западната част на Дунавската равнина, Пловдивско-Пазарджишко поле и котловинните полета на Западна България. Обикновено видимостта се подобрява около пладне, а привечер отново силно намалява. При подходящи условия на места в тези райони мъглите или слоестите облаци се задържат през целия ден и максималните температури са значително по-ниски отколкото в другите части на страната. Най-често дните с мъгла са между 2 и 10, в отделни случаи в споменатите по-горе места до 20.
Средните температури на въздуха са с около 5 градуса по-ниски спрямо октомврийските. Средните минимални са от 2 до 6 градуса, а максималните – между 9 и 14 градуса, но в по-топли дни достигат до 15 – 22 градуса. Най-високата температура през този месец в София е измерена през 2004 година – 25,5 градуса, в Пловдив през 1926 и 1948 година – 27 градуса, а в Плевен през 1926 година – 28,2 градуса. Най-топло през ноември е било в Горна Оряховица – 32 градуса, Велико Търново и Тетевен – 30 градуса, в Ловеч и Враца – 29 градуса. Тези летни температури се получават, когато над страната се пренася топъл средиземноморски въздух. При такива обстановки по северните склонове на планините духа сух поривист вятър наречен фьон. Той повишава необичайно за сезона температурите, а понякога скоростта му надминава 100 километра в час. Появата му е характерна за есента и началото на пролетта. Типичен е за северните склонове на Стара планина, Витоша, и други планини.
Капризите на времето през ноември, обаче по-често напомнят за прибилижаващата зима, отколкото за отминалото лято. Затова още се счита, че този месец е преходен – между есента и зимата. Валежите свързани със северозападни нахлувания или с преминаване на средиземноморски циклони могат да бъдат и от сняг, особено през втората половина на месеца. Има години, когато застудяванията са толкова чести, че времето е зимно – с обилни снеговалежи и ниски температури. Понякага има и снежни бури и виелици, които значително затрудняват движението по пътищата и блокират за няколко дни обществения живот в отделни райони на страната. Такива зимни обстановки в по ново време са се случвали през 1988 година, а също и през 1992, 1993 и 1998 година, когато на места снежната покривка надхвърля 50 сантиметра. През новият век по съществен ноемврийски снеговалеж има през 2002 и 2005 година.
Най-ниските температури през този месец са между минус 10 и минус 15 градуса. Най-студено е било в Трън и Ихтиман – минус 20 градуса, в Гоце Делчев – минус 18, Свищов и Разград – минус 17. През далечната 1915 година живакът в термометрите в София е паднал до най-ниското си ниво през ноември – минус 17,8 градуса. В Пловдив това е станало също през 1915 година – минус 17,5 градуса, а в Плевен пак, тогава са отчетени минус 14,5 градуса.
През ноември по високите части на планините има снежна покривка, която не е здрава и частично покрива камъни и дупки по горските пътеки. Честата смяна на валежа, от сняг в дъжд или обратно, създава тънка ледена коричка, която може да провали намеренията на зле екипираните туристи, тръгнали да покоряват нашите планински първенци.
Продължителността на деня продължава да намалява и на 30 е 9 часа и 18 минути. На 22 ноември Слънцето влиза в знака Стрелец.
В публикацията са използвани снимки от Meteo Tv и архива на Zapadno.com