Нотариусът на Трън Райна Борисова: Имотите са тук, а хората ги няма е основното ми затруднение

В община Трън работи само един нотариус. Това е Райна Борисова, която ежедневно пътува разстоянието от София до пограничния град, за да обслужва съдебния район. Основното затруднение, което нотариусът среща при работата си е, че почти всички, които имат имоти в общината, не са в нея, предаде репортер на Zapadno.com.

Кантората на Райна Борисова работи от началото на 2016 година в град Трън и първоначално се е помещавала в по-малко от сегашното помещение. В началото на своята практика в пограничната община, тя имала още четирима колеги-нотариуси. „За цялото това време, когато аз съм била нотариус имаше четирима други колеги. Някои от тях се задържаха по няколко дни, други по няколко седмици, някои – за няколко месеца“, сподели Райна Борисова и често в кантората си чува думите: „Ох, добре че поне Ви има“, „Добре, че поне има нотариус“.

Демографският профил на съдебния район в Трън е представен в предимно възрастни хора. „Живяли са в София, в Перник, и след пенсионна възраст са се прибрали по родните си къщи. Много често, може би най-често си правят пълномощни на децата им, за да отидат до банката, да подменят банковата карта, да им свършат някоя работа в НОИ – от време на време трябва да се подават някакви декларации в НОИ за индексации на пенсии, например, или някакви други социални плащания. Налага се те да упълномощят някого“, каза единственият нотариус в Трън.

В първите години в Трън Райна Борисова била търсена и като омбудсман от хората. „Когато видяха в мое лице някакъв правен специалист, който винаги е тук, под ръка. Познават го, споделят мислите за времето и демографските процеси, всъщност започват да се допитват до нотариуса за какво ли не. В малките съдебни райони нотариалната дейност има някаква социална функция в този смисъл. Профилът на софийските посетители на нотариални кантори е младо семейство, което е току-що завършило и е решило да си купи апартамент с ипотека в София. Но тук профилът е съвсем различен на нотариалната работа, което пък е предизвикателство, защото практиката те поставя да се занимаваш с най-различни отрасли на правото, с най-различни казуси, които иначе в големия град е възможно да не стигнат до теб. А тук каквото и да се случи, което касае нотариално действие, така или иначе хората се обръщат към нотариуса, за да им помогне“, каза Райна Борисова.

Чест проблем, който нотариусът среща в работата е неразбирането на хората какви са правомощията на този вид експерти. Непрекъснато се срещат и казуси с разминавания в документите, които клиентите носят или дори липсата на такива. „Част от населените места са с много стари планове. От 36-а, 37-а, 38-а година на миналия век. Това са стари имоти, които са се предавали по наследство от баща на син, от дядо на внук. Оградени са си от памтивека, както са си оградени. След това е възможно да са правени планове – един, втори, трети, четвърти регулационни, които са в обхвата на тези имоти които ги прекрояват по определен начин. Така че според мен причината към днешна дата да е тежка нотариалната работа по отношение на такива стари имоти може да се характеризира в няколко отношения. Първо имотите са стари. Някъде по време на Османската империя, не може да и се отрече че е поддържала перфектни регистри на населението, на имотите. В по-късните времена, в късната фаза на турското робство, хората започват да се снабдяват с тапии за имотите си. Даже мога да покажа такава тапия, която е на махала „Велковци“ в село Къшле. Аз имам поне десетина такива тапии. Те са на арабица и са служии един вид за удостоверителен документ по отношение правото на хората върху тези имоти. Имам чувството, че тогава сякаш родът се е успокоил и си е казал: „Ние вече имаме документ за собственост“. И повече нищо не е правено с тези имоти, тъй като тук не е имало бурни покупки, продажби, някакъв оборот, който да слага ред в нещата. Ти хубаво имаш тапия, но ако трябва някъде през XX век да направиш сделка очевидно ще ти се наложи да се снабдиш с изискуемите документи. Послед след 40 – 50 години, ако има друга разпоредителна сделка… Където има търговски оборот, обикновено документите са в ред. Там, където няма търговски оборот, свързан с недвижимите имоти, имотите си тлеят със стари, неточни или въобще отпаднали документи или без никакви документи за собственост. Тъй като никой никога не ги е притеснявал по отношение на тази собственост. Никой не ги е оспорвал и не е било необходимо те да се снабдяват с каквото и да било. Тук прехвърлянията са били на честна дума. И хората си знаят. Тъй като тук е затворен район, всеки знае докъде се простира имотът му. Има махали в Долна Мелна и не само, в които всяка махала си е някакъв род“, разказва нотариусът Райна Борисова.

Значителен брой от населените места в община Трън не са обхванати от кадастрален или регулационен план. Малка част от населените места на Трънско са с кадастрална карта, като например селата Видрар, Горочевци и Лева река. Друга част от селата имат стари кадастрални и регулационни планове, а друга няма нищо и никога не са били предмет на устройствено планиране. Това се явява допълнителна пречка за тези, които желаят да се сдобият с нотариален акт за недвижимия си имот или да направят сделка, ако разполагат с такъв документ. Но дори и тогава тези хора няма как да си извадят скица в Общината. За да го направят трябва да се обърнат към правоспособен геодезист за заснемане на имота и изготви скица. „Когато предмет на сделката е част от земната повърхност, изискването е да има картен материал (скица). Оттам идва и неразбирането на хората, защото геодезистът казва, че това струва толкова и толкова. Другото е, че като не са оградени имотите, единият съсед показал до едното дърво, другият пък показал до следващия кладенец… Основният проблем е нямането на документи и това, че за да спазарят една сделка за недвижим имот, те трябва да се снабдят с документи за собственост“, добави Райна Борисова.

Затварянето на банковия клон на банка ДСК в Трън също е сред предизвикателствата в работата на нотариуса, тъй като при сделка, продавачът трябва да плати на купувача по банков път. До 15 часа, в деня на сделката, нотариусът може да впише документите в регистрите. За да го направи трябва да получи потвърждение за направеното плащане и след това може да финализира сделката. Именно заради това се налага клиенти, които идват за сделка в Трън от различни краища на страната, да пътуват до по-големите близки градове за извършване на плащането. Въпреки тази трудност, Райна Борисова среща и позитивност в работата си в пограничната община. Тя има положителна оценка за местни институции като Районен съд-Трън, Община Трън и други, които по нейни думи си вършат бързо и добре работата.

„Започнахме разговора с това какво е моето затруднение основно. Това, че имотите са тук, а хората ги няма. Това е, което ме мъчи. Имотите са тук, районът е голям. Хората ги няма, те са пръснати по света. Аз не мога никога да насроча сделка от 8 или от 9 часа, защото хората пътуват от София, от Пловдив, от Варна. Някой път и от чужбина, за да дойдат на сделка. Понякога ми се сърдят и искат всичко да стане по телефона. И ми се сърдят за това, че трябва да дойдат до Трън, за да извадят скица от техническия отдел на Общината или да се снабдят с удостоверение за данъчна оценка“, каза още Райна Борисова. За сметка на това модерните технологии помагат в работата и в случаите, когато може да получава документи от разстояние.

В публикацията са използвани снимки от нотариус Райна Борисова и архива на Zapadno.com

Виж също...

Loading...