С българи от някогашното трънско село Звонци Държавен архив-Перник припомня, че се отбелязва Денят на Западните покрайнини

На църковния празник на Архангел Михаил е прието да се отбелязва Денят на Западните покрайнини. За пръв път това се случва на 8 ноември 1922 година и е прекъснато през 50-те години на ХХ век, съобщиха от Държавен архив-Перник.

Възпоменателният ден на Западните покрайнини е възстановен през месец ноември 1990 година по инициатива на Съюза на българите от Западните покрайнини, общонародно сдружение „Мати Болгария“ и Българската демократическа партия в памет на годишнината от анексирането на българските земи по западната граница.

Западните покрайнини или Западните български покрайнини са последствие на подписания на 27 ноември 1919 година Ньойски договор, с който България приключва Първата световна война. Следва очертаването на една от най-нехуманните граници, наречена тогава „черната граница“, която „разсича“ 25 български села, като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, църкви, пътища, семейства и роднини. В граничните села е забранено да се държат кучета, да се сеят високи селскостопански култури и да се свети през нощта. Българското население посреща с бурни протести решението от Ньой. Три години българките от Западните покрайнини носят черни забрадки, добавят от Държавен архив-Перник.

През периода на участие на България в Първа фаза на Втората световна война (1941 – 1943 година) българското население в Западните покрайнини е обнадеждено за семейната си, роднинска и национална принадлежност.

Снимка е от 1942 година показва българи от село Звонци, което днес попада в Сърбия. Фотографията е използвана в съвместна изложба през 2014 година на Държавен архив-Перник с учителя от гимназията с изучаване на български език в Цариброд Слободан Цветков.

Откъснатите села от Трънско са: Звонци, Ясенов дел, Куса Врана, Берин извор, Трънски Одоровци, Нашушковица, Ракита, Вучи дел, Пресека, Петачинци, Врабча, Искровци, Грознатовци, Стрезимировци, Паля, Сухи дол, Кострошевци, Драинци, Колуница и Клисура (Трънска Клисура). Границата разделя селата Петачинци, Стрезимировци и Врабча на две части, пише в историческите извори.

Снимка: Държавен архив-Перник