След 1944 година край Брезник е основана нелегална организация с горяни, която била втората по големина в България

Доклад за нелегална патриотична организация, действала в Брезнишко и Трънско, беше представен от директора на вестник „Свободно слово“ Димитър Николов на събрание в град Брезник. Събранието се проведе на 3 ноември в малкия салон на народно читалище „Просвещение-1870“ и на него присъстваха жители и гости на Брезник, предаде репортер на Zapadno.com.

Целта на събитието беше да бъде представена идеята за поставяне на паметна плоча в памет на ликвидирани четирима горяни, които са били част от нелегалната патриотична организация. Това са Никола Йорданов от трънското село Глоговица, Петър Пушев от град Брезник, Владимир Михайлов от брезникото село Муртинци и Петър Матеев от трънското село Лялинци. Съинициатор на идеята за паметната плоча е 94-годишният доктор и краевед от трънското село Радово Николай Илиев. Прочетете още по темата в публикацията: Събрание в Брезник ще представи идея за издигане на паметна плоча на горяни от Брезнишко и Трънско.

В началото Димитър Николов разказа за написаните от доктор Николай Илиев преди повече от 20 години книги за различни горянски командири, както и за неговия дядо, който е бил управител на Дупнишка околия. След неговия кратък увод от трибуната в залата се изказа и духовникът Гервасий, който отговаря за храм-паметника на жертвите на комунизма в град София. Духовникът разказа подробности за четиримата горяни – Никола Йорданов, Петър Пушев, Владимир Михайлов и Петър Матеев, както и други хора, които се обявили след 1944 година срещу тогавашната власт. Той посочи, че данните за тях са взети от архивите на бившата тайна разузнавателна служба Държавна сигурност.

Горянското движение в България е било организирано като съпротива срещу тогавашната комунистическа власт. То е просъществувало в периода 1945 – 1962 година, а в Брезнишко и Трънско горянска организация се създава през есента 1948 година по инициатива на Петър Матеев от село Лялинци. Организацията се учредява в кантона към горския разсадник „Букова глава“, който се намира до пътя Брезник – Трън. Идеята на организацията е да се бори с всички средства против властта. Движението обхваща повече от 40 брезнишки и трънски села. Във всяко село е била създадена нелегална или бойна група от 5 или 10 човека. Впоследствие е сформиран състав от всички участници от села, който прераства в горянска чета с около 80 горяни. Това е била втората по големина горянска чета в страната, която се е борила с оръжия срещу комунистическата власт. През 1949 година начело на нелегалната организация за Брезнишко и Трънско застава Никола Йорданов, който е известен с прякора си Гуджо. Прякори са имали и останалите членове на горянската организация. „Четниците са били разквартирувани из ятаци по селата. От нейния състав са сформирани няколко по-малки чети от по 5 – 6 души, които периодически се появявали на различни места из района с цел да ги видят хората и за повдигане на борческия дух на населението. А една по-малка чета, добре въоръжена, ежедневно придружавала като охрана Гуджо по време на неговите обиколки из района, разделен на 3 оперативни зони“, каза духовникът Гервасий. През 1951 година при трънското село Рани луг четата е водила сражение с органите на Държавна сигурност и гранични охранителни части, при което са били убити или ранени около 12 четници. Броят на членове на нелегални организации и бойни въоръжени групи в Брезнишко и Трънско достига до 417 човека, като от тях 154 са горяните и 263 са членовете на нелегални бойни групи, според документи от Държавна сигурност и други източници. Общият им брой в страната е бил над 20 хиляди души.

Горянското движение е разполагало и с радио, наречено „Горяни“. Радиостанцията функционирала от 1945 до 1962 година и е била базирана край Атина, Гърция. Обхватът и достига до България, където е била слушана редом с „Гласът на Америка“. В края на своето изказване духовникът Гервасий направи обръщение към присъстващите, което завърши с изреченията: „Никога вече комунизъм и никога вече мъка и страдание на българския народ. Това ни стига. Бог да ни благослови. Да сте живи и здрави. Амин“.

Тези чети са извършвали и други действия с цел да се противопоставят на тогавашната власт. Различни са задачите, които всеки от членовете има – от намиране на топографски карти до прекъсване на телефонната връзка към села в района. Тогавашната власт също се противопоставя на действията, които нелегалната организация извършва. До ръководителя на организацията Никола Йорданов достига информация, че може да бъде заловен и убит. Той е имал избор дали да избяга зад граница, но е предпочел да остане в България и да се бори, сочат още архивните документи. В началото на 50-те години на миналия век Никола Йорданов и останалите трима негови съмишленици – Петър Пушев, Владимир Михайлов и Петър Матеев са ликвидирани като ръководители на горянска организация.

На събранието Димитър Николов поясни, че чрез писмо в 3 екземпляра, е предложено Община Брезник да поеме финансирането на паметната плоча. Дори да не поеме изработването на плочата, инициаторите за изработването и поставянето и ще търсят средства идеята да се реализира. Най-важната стъпка, за да се реализира идеята е да се даде разрешение тази плоча да бъде поставена, посочи Димитър Николов. Очакванията на инициаторите за паметната плоча са до месец да имат отговор от Община Брезник.