Внучка на водача на нелегална организация в Брезнишко и Трънско: Гордея се с него, той е дал живота си за хората

Йорданка Лазарова е внучка на Никола Йорданов – Гуджо, който е ръководител на основаната през 1948 година нелегална патриотична организация, действала в Брезнишко и Трънско. Родственичката на водача на организацията се гордее с неговите подвизи. Тя бе сред присъстващите на представяне на идеята за поставяне на паметна плоча в Брезник в памет на дядо и още трима негови съмишленици, предаде репортер на Zapadno.com.

Никола Йорданов – Гуджо е роден на 10 октомври 1900 година в трънското село Глоговица. Той е първороден син на Йордан Гигов и Божура Петрова. Пра-прадядото на Никола Йорданов е бил войвода на малка чета и е участвал през 1830 година в Трънското (Знеполското) въстание. През 1918 година Никола Йорданов е мобилизиран в армията и за кратко взима участие в Първата световна война в Кюстендилския полк, в който служи до 1921 година. След прибирането си в Глоговица се оженил за Люба Георгиева, която е с 2 години по-малка от него. В селото животът бил тежък и за да не бъде в тежест на родителите си отишъл в Трън, където станал полицай. В продължение на една година служил в полицейските редици, след което напуснал и станал търговец на животни.

Никола Йорданов имал четирима сина и три дъщери. През 1943 година той е мобилизиран и служи като подофицер в Битоля, където го заварват събитията около 9 септември 1944 година. При завръщането си от фронта в Глоговица органите на Държавна сигурност започват да го търсят, за да бъде арестуван. Успяват да го задържат и го закарват в Трън, където Народния съд го осъжда на смърт. На 17 февруари 1945 година той и още 12 човека е трябвало да бъдат екзекутирани. Местни хора, които са били свързани с разстрела му, помагат Никола Йорданов да не бъде убит. При бягството му той е бил ранен в крака. На следващия ден – 18 февруари, започва нелегалната му дейност, която впоследствие прераства в горянска такава. В края на месец април 1945 година той се е възстановил и започва да посещава свои близки в трънските и брезнишките села, където си подсигурява убежища. В продължение на 5 – 6 месеца се е укривал и в собствената си и бащината си къща в село Глоговица. Тогавашната власт се опитала да го залови, правейки обсади на селото, но опитите били безуспешни. Внучката на Никола Йорданов – Йорданка Лазарова знае за тези действия от разкази от своята майка.

През есента на 1948 година по инициатива на Петър Матеев от село Лялинци около 10 човека се събират в кантона на горския разсадник „Букова глава“, сред които е и Никола Йорданов. Тези хора учредяват нелегална патриотична организация.

Неговата внучка Йорданка Лазарова е от Трън, но в ранна детска възраст заедно със семейството си са интернирани в село Руец, Търговищко след събитията покрай дядото и нелегалната патриотична организация. „Не мога да кажа дали първата вече е била, когато в Руец ни дадоха една къща, която нямаше стъкла. Майка ми сложи одеала и цяла нощ е стояла над нас будна с газова лампа. Това нещо аз съм го изживяла до ден днешен. Много съм искала да се върна в нашия край. Все съм казвала „Искам да се върна там, където съм си при баба ми…“. Майка ми преди да почине, в последните дни тя казваше: „Маме, ти като че ли обичаше баба си повече отколкото мен, защото искаше да се върнеш“. Между другото хората там бяха много внимателни спрямо нас“, спомни си Йорданка Лазарова.

Възрастната жена пази и спомена за разказ от майка си, който е свързан с претърсване на семейната им къща в село Глоговица, в опит да бъде открит дядо и Никола Йорданов. „Точно тогава полицаите са дошли да търсят дядо ми. В момента не е имало никой в къщата и полицаите са накарали майка ми, която е била бременна с мен, да се качи на тавана на къщата. Мислили са, че дядо се е скрил горе, на тавана. На втория етаж дядо ми е имало нещо като скривалище. То доскоро беше в къщата. И тя по стълбите като се качва сяда точно на капака, на който даже те са слагали боб и такива неща. Тя е седнала и казала: „Аз повече не мога да се кача нагоре“. Тогава полицаите са мислили да стрелят по тавана, но заради майка ми не стреляли. Качили се на тавана и видяли, че няма никой. Но майка ми казва: „Аз не знаех дали дядо ти е в скривалището или е горе“. Тя е усетила много страх тогава. И искам да ви кажа, че това нещо на мен ми се е отразило цял живот“, сподели Йорданка Лазарова.

На въпрос дали се гордее с дейността на дядо си в нелегалната организация, Йорданка Лазарова отговори: „Да, много се гордея. Със счупен крак съм дошла и съм довела децата. Аз се гордея с него. За мен той е едно олицетворение за човек, който е дал живота си за хората“, каза възрастната жена.