Близо 2 хиляди души в община Брезник са били заети миналата година, а в съседно Трънско – под 800 човека

Изчерпателните данни от Преброяване ’21 разкриват редица интересни тенденции, например неочаквано високата безработица в Североизточна България. Тази седмица оставаме в темата за пазара на труда, но с фокус върху заетостта на общинско ниво. Повечето общини в страната като цяло постигат добри резултати, въпреки сериозния удар, нанесен от Covid-19 и ограничителните мерки върху местните трудови пазари на някои региони. Така започва публикация на Института за пазарна икономика по повод данни от преброяването на Националния статистически институт през миналата година, предаде репортер на Zapadno.com.

Очаквано, мнозинството от работещите в актива възраст (от 15 до 64 година) са струпани в големите икономически центрове – в София към есента на 2021 година броят им е бил 629 хиляди, в Пловдив – 144 хиляди, във Варна – 143 хиляди, като това са единствените три общини, в които заетите надхвърлят сто хиляди души. Челната десетка се допълва от Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, Сливен, Перник и Пазарджик, но само първите три поддържат над 50 хиляди заети. Тъй като София (столица) е и област, това позволява пряко сравнение между данните, събирани чрез Наблюдението на работната сила, според които броят на заетите в същата възрастова група е през 2021 г. бил 657 хиляди – леко надценяване в сравнение с данните от преброяването, което може да бъде отдадено и на моментите на провеждане на интервютата на извадковото изследване. Остават много малки и фрагментирани локални пазари на труда, като с под 1000 заети лица са 42 общини, с под 2 хиляди – цели 93.

Сред тези 93 общини с под 2 хиляди заети лица във възрастовата група 15 – 64 години за 2021 година е и Брезник с 1 889 души. Това е близо 1/3 от населението на общината, което при преброяването през септември миналата година е било съставено от 5 800 души. В община Трън заетите във възрастовата група 15 – 64 години са наброявали едва 790 човека близо 1/4 от преброените 3 502 души население през 2021 година. Подробности за останалите общини в страната по отношение на заетостта на лицата може да видите от интерактивна карта като натиснете тук.

Обратната страна на заетостта е неактивността – броят и разпределението на хората в трудоспособна възраст които нито работят, нито активно търсят работа. В повече от половината общини делът на неактивните надхвърля 1/3 от трудоспособните, а над 50 % е той в 11 общини, най-висок – в Макреш (71 %). Видими струпвания на общини с висок дял на хората, изпаднали от пазара на труда има на няколко места в страната – около Ловеч, Кърджали, Разград, Шумен и Сливен. Обратно, зоните с нисък дял на неактивните са в периферията на София, около Габрово и Стара Загора, както и в смолянско. Като цяло големите градове и областните центрове се представят по-добре, което се потвърждава и от значителните разлики в резултатите на пазара на труда между урбанизираните и селските райони, добавят от Института за пазарна икономика.
Делът на икономически неактивните лица сред населението на възраст между 15 и 64 години в общините Брезник и Трън е близък по проценти. В община Брезник икономически неактивни през 2021 година са били 34,5 % от преброеното население, а община Трън 31,4 %.

Като абсолютна стойност най-много неактивни има в големите градове – 179 хиляди души в столицата, по 54 хиляди във Варна и Пловдив и 35 хиляди в Бургас, но това отразява най-вече голямото съсредоточаване на населението в тях. Доколкото в групата на трудоспособните влиза населението над 15-годишна възраст, значителна част от него е на възраст, в която некавитността на пазара на труда е резултат от участие в образование – училищно или висше. Ако отчетем отделно учениците и студентите, това би намалило значително броя на неактивните в големите градове, и особено тези с университети.

Най-общо, разпределението на заетите в общините потвърждава досегашните изводи, че най-добрите резултати на пазара на труда постигат големите икономически центрове, които съчетават в себе си най-голямото многообразие на работни места, както в различните видове услуги, така и в индустрията, но и предлагат най-доброто образование и професионална квалификация. Данните за неактивните пък дават важна насока за съсредоточаването на усилията и политиките по тяхното активиране, съобразявайки се с регионалните особености, отбелязват от Института за пазарна икономика.

Снимка: Zapadno.com – архив