Времето през декември 2022 година: Кога се очакват снеговалежи, къде ще бъде по-сухо и какво гласи народната меторология – МЕСЕЧНА ПРОГНОЗА

Декември ще бъде с температури около нормата, в западната половина от страната по-топло със средни максимални от 5 до 9 градуса, а на места в равнинната част на страната и по Черноморието около нормите – от 4 до 8 градуса. Във валежно отношение месечната сума на валежите в източната половина от странта да бъде близко до нормата (между 50 и 60 литра на квадратен метър), а на запад ще бъде по-сухо с колическтва под нормата (около 30 – 40 литра на квадратен метър), съобщи за Zapadno.com метеорологът Петър Янков.

Справката показва, че средните максимални температури за месец декември са между 4 и 8 градуса, а средните минимални между минус 3 и плюс 4 градуса. Сумарни валежни количества между 50 и 60 литра на квадратен мтър, в югоизточните райони до 80 литра на квадратен мтър. Сухите периоди за месеца са между 1 и 4, 22 и 30 декември, а валежния период между 5 и 21 декември.

В първата деседневка времето ще бъде динамично с преминаване на серия средизимноморски циклони над България и чести валежи от дъжд и сняг. Декември ще започне с валежи от дъжд, в планините от сняг и температури от 4 до 9 градуса, в югозападните райони до 10 – 11 градуса. В периода от 6 до 7 декември ще вали дъжд главно в северните и източните райони. На 8 декември се очакват валежи от дъжд и сняг, по-интензивни в южната половина от страната с валежи 20 – 30 литра на квадратен метър, в северните райони до 10 – 15 литра на квадратен метър. Дневни температури от 4 до 9 градуса. В планините ще вали мокър сняг. Над 1300 метра надморска височина, снежната покривка ще достига 15 – 25 сантиметра, повече ще бъде в Рила и Пирин – до 30 сантиметра. От 9 до 10 декември ще има сутрешни мъгли и облаци, но без валежи.

Втората десетдневка ще започне с облаци и валежи от дъжд, по планините от сняг, като по-интинзивни ще бъдат дъждовете в южните райони 20 – 30 литра на квадратен метър. През периода 12 – 13 декември времето ще бъде с по-стабилна въздушна маса. В низините ще се образуват мъгли и там ще остане студено, а в по-високите места ще бъде слънчево и ще се затопли. След временното стабилизиране на атмосферета от 12 до 13 декември, новите валежни периоди със съществени валежи предимно от сняг се очаква да бъдат от 14 до 17 декември. По-значителни валежи се очакват в южните райони. Дневните температури ще бъдат от -2 до 3 градуса.

Слабо повишените на температурите с превалявания се очакват през първите дни на третото десетдневие от 19 до 22 декември. Повече ще вали в западните и източните райони в населените места предимно дъжд, в планините мокър и тежък сняг. Около 24-ми, декември ще се заоблачи и ще превали сняг, след което ще имаме отново един – два мъгливи и студени коледни дни с отрицателни дневни температери. В ниските райони ще бъде по-студено, а повече слънчеви часове ще има над планинските части. По-динамично време се очаква през последните дни на месеца, когато първо ще се затопли, а от 27 до 29 декември и ще вали дъжд и сняг. В новогодишната нощ, има вероятност за застудяване и снеговалежи. Повече по количество ще бъдат валежите в Северна България.

Геопрогноза

Месецът ще започне с усилена геомагнитна активност, която ще се задържи с високи нива до 3 декември и постепенно ще отслабва. Земното магнитно поле ще се успокои с временни усилвания около 8 и 17 декември. В периода от 22 до 25 декември, от 28 до 29 се очаква повишен интензитет с условия за слаба буря в северните ширини. На ширините на Балканите не се очакват геомагнитни бури.

Алманах за месец декември

Декември е първият зимен месец. Температурите продължават да се понижавт, а валежите често са от сняг. Продължителността на деня намалява и 21 декември е най-късият ден през годината – около 9 часа. Началото на астрономичната зима ще настъпи на 21 декември в 23:48 часа, когато слънцето влиза в знака Козирог. Средно през повече от половината дни времето през декември се определя от антициклон. Обикновено при такива обстановки в планинските райони е предимно слънчево и сравнително топло, а в ниските места – мъгливо и по-студено. Често се случва температурите в планините да са по-високи отколкото в равнините. Явлението при което температурата се повишава с увеличение на надморската височина се нарича – температурна инверсия. То е много характерно за зимните месеци и е добре познато на любителите на планината. Имало е случаи, когато температурите по най-високите върхове са с 10 – 15 градуса по-високи отколкото в котловинните полета разположени в подножието на планината. Поради температурните инверсии в ниските места мъглите са трайни и често се задържат през целия ден. Най-мъгливи са Западната част на Дунавската равнина, котловините и Пазарджишко-Пловдивско поле, където средният брой на дните с мъгла надминава 10.

Средното количество валеж, което пада през последния месец на годината в по-голямата част от страната е между 30 и 60 литра на квадратен метър. Поради често преминаващите средиземноморски циклони в южните райони и в планините средната сума на валежите надминава 100 литра на квадратен метър. Често в Дунавската равнина и високите полета на Западна България валежите са от сняг и в тези райони се образува снежна покривка с дебелина обикновено до 20 – 25 сантиметра. При създаването на валежна обстановка и падането на обилни снеговалежи в някои райони дебелината на снега надминава половин метър. Обикновено снеговалежа е съпроводен от силни ветрове и главно в Източна България се образуват снежни виелици и снегонавявания при които отделни преспи достигат до 3 – 4 метра дебелина. Почти винаги след спиране на снеговалежите над странaта се изяснява и минималните температури са много ниски – под минус 10 – 15 градуса.

Най-ниските температури през декември са били между минус 23 и минус 28 градуса, а по Черноморието поради затоплящият ефект на морската вода, малко по-високи – до минус 20. Най-студено е било в Ихтиман минус 34 градуса, в Ботевград и в Божурище минус 32, в Трън минус 31 градуса. В София най-ниската измервана температура през декември е минус 27,5 градуса, в Плевен – минус 24, и в Пловдив – минус 21,7 градуса. От началото на новия век най-студен декември е регистриран през 2001 година, когато средните температури са с 3 до 6 градуса по-ниски от нормалните. Тогава в София само през 5 дни от месеца температурата минава над нулата, а в Русе през целия месец има снежна покривка. Снеговалежите са чести като софиянци и пловдивчани посрещат коледните празници с половинметров сняг.

При пренос на по-топъл въздух, най-често от югозапад температурите се повишават и достигат необичайните за сезона 15 – 20 градуса. Тогава се наблюдават така наречените “поврати на топлина”. Дните с такива обстановки обаче са малко. Те са най-често между 12 и 16 декември и към края на месеца (26 – 30 декември). Това затопляне е известно като новогодишно затопляне и е свързано с преминаването на средиземноморски циклон северозападно от страната. Обикновено в местата северно от планините духа силен вятър – фьон, чийто пориви се опитват да развалят новогодишните празненства, както това се е случило на жителите на столицата и нейните гости през 1975 година. След това преминава студен фронт и новата година идва със сняг и нови надежди!

Народна меторология

Народната метеорология включва прогнози за времето, които са основани на традиционните познания и наблюдения върху движението на небесните тела, атмосферните явления, поведението на животните, състоянието на дърветата и растенията. В тях е синтезиран многовековният трудов опит на селския стопанин и обикновено те се предават от поколение на поколение като потвърдено от практиката познание. За декември народната метеорология гласи:

Много сняг през декември обещава голямо плодородие. Ако на Игнажден (20 декември) времето е ясно, през април ще е суша, а ако вали сняг, април ще е дъждовен и ще бъде плодородно. Ако на Бъдни вечер (24 декември) времето е хубаво, то през август ни чака суша, а ако на Коледа е много студено, идната година ще има богата реколта.

Снимки: Meteo Tv

Виж също...

Loading...