От цялата област Перник българите в Трън са най-малко, в общината край границата има най-много турци
Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 година), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 година е включен признакът „народност“. При преброяването, проведено в края на 1946 година, вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 година, като вместо матерен език се използва наименованието „майчин език“. Единствено през 1985 година тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 година, се наблюдават признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 година е добавена и „религиозност“. При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Използваните дефиниции и методология, както и формирането на въпросите и отговорите в преброителната карта са изцяло съобразени с основните принципи и препоръки на ООН, свързани с изучаването на населението по етнически и религиозни признаци: доброволност на отговорите; самоопределение; възможност за свободно записан отговор. Това съобщиха от отдел “Статистически изследвания-Перник”.
Към 7 септември 2021 година в област Перник българската етническа група обхваща 107 459, или 95,7 % от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 година делът на тази група намалява с 0,7 процентни пункта. Към ромската етническа група са се самоопределили 3 544, или 3,2 % от отговорилите лица. Относителният им дял нараства с 0,4 процентни пункта в сравнение с 2011 година. Към третия по численост турски етнос са се самоопределили 128, или 0,1 % от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 0,1 процентни пункта в сравнение с 2011 година. Към други етнически групи са се самоопределили 388 души, или 0,3 %. Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 106 (0,1 %). + Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 612, или 0,6 % от отговорилите лица.
Към 7 септември 2021 година в градовете на областта живеят 77,3 % от българския, 97,8 % от ромския и 73,4 % от турския етнос. Българската етническа общност преобладава във всички общини на област Перник. Най-висок е делът на самоопределилите се лица към тази етническа група в община Ковачевци (99,5 %), а най-нисък в община Трън (75,9 %). Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално в пет общини на областта. Делът на лицата, самоопределили се към ромската етническа общност е най-висок в община Трън (23,3 %). В община Ковачевци нито едно от отговорилите лица не се е самоопределил към ромския етнос. В рамките на областта делът на лицата от турската етническа група е незначителен (0,1 %). Най-голям е делът на турския етнос в община Трън – 0,4 %, а най-малък в общините Брезник, Ковачевци и Перник – по 0,1 %.
Снимка: Zapadno.com – архив
