Държавният архив пази личния фонд на археолога от Трънско Венеция Любенова, който обхваща документи от 1903 до 2021 година
Личният фонд на Венеция Любенова се съхранява в Държавен архив-Перник и съдържа 50 архивни единици с хронологични граници 1903 – 2021 година. Документите обхващат служебната и краеведската и дейност, както и богат набор от илюстративни документи, свързани с региона на Трън и Трънско. Съхранени са и карти: пътни на Трънско (фрагменти); геодезична на село Филиповци; ръчно изработени с обозначени местности във Филиповското землище и с топоними и топографски ориентири около Бракьовци; на Борово (Република Сърбия) и граничния район и други, съобщи специално за Zapadno.com началникът на Държавен архив-Перник Станислава Георгиева.
Археологът Венеция Любенова е родена на 25 юли 1936 година в трънското село Филиповци в семейството на Борика Георгиева и свещеника Александър Стефанов. Завършва история със специализация по археология и музейно дело в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ в София през 1960 година и започва работа като учител в средно смесено училище „Васил Левски“ в Брезник. От 1962 година до 1967 година учителства в професионалното техническо училище по сградостроителство в Трън.
Със заповед на Окръжния народен съвет в Перник от 21 март 1968 година Венеция Любенова е назначена на длъжност уредник IV степен в Исторически музей-Перник. От 1975 година завежда отдел „Археология“, а през 1982 година е преназначена на длъжност „главен уредник“, отговарящ за изследователската и културно-масова дейност на музея.
Венеция Любенова участва в археологическите разкопки на хълма Кракра под ръководството на Й. Чангова. През 1971 година при строежа на вътрешноградската магистрала е открито тракийското светилище при квартал „Даскалово“ (днес „Църква“), проучването на което прави нейното име известно в Югоизточна Европа. В периода 1975 – 1981 година води самостоятелни археологически разкопки на този уникален паметник на тракийската култура, ръководи тежките спасителни разкопки на късноантичната вила в квартал „Бела вода“ на Перник, а от 1983 година до 1990 година – на античния култов и производствен център и раннохристиянски комплекс в махала „Арбанас” на Радомир. Тя е сред основателите на археологическата карта на България, в която регистрира двеста обекта от Пернишка област, отбеляза началникът на Държавен архив-Перник Станислава Георгиева.
Венеция Любенова участва в международни конгреси и конференции по античен бронз и тракология във Виена, Берлин, Тирана, Фрайбург и в страната. Автор е на над 30 научни публикации, съобщения и статии в местния и централния печат. Съавтор е на „Пътеводител на Пернишки окръг”.
Носител е на редица награди и отличия. През 1986 година е удостоена с орден „Кирил и Методий“ – втора степен. Член е на Пленума на Градския съвет за изкуство и култура в Перник, участва в ръководството на Историческото дружество и е сред най-активните лектори на дружеството за разпространение на научни знания „Георги Кирков“ в града.
В началото на 90-те години на ХХ век предприема първи стъпки към реализирането на отдавнашното й намерение да напише обстоен труд, посветен на родното село Филиповци. Събира информация от научни източници, провежда многобройни срещи с информатори, води бележки и записки, събира снимки, голяма част от които дигитализира и връща на собствениците им. През 2020 година Венеция Любенова дарява на Държавен архив-Перник документите, създадени от краеведската и събирателската дейност, които в основната си част съдържат недовършения труд за село Филиповци.
Снимка: Държавен архив-Перник
