Възродена традиция в Брезнишко: Сурвакари огласят село Ръждавец със звън на чанове, предавайки тръпката на децата – СНИМКИ

Малкото брезнишко село Ръждавец е пример за възраждането на традиция, която с времето е била забравена. Само след два дни центърът на селото отново ще се огласи от мелодията на чанове и звънци на местната сурвакарска група. Традицията е възобновена през 2018 година, разказа специално за Zapadno.com Симона Атанасова – майка и съпруга на сурвакари в групата.

Сурва в село Ръждавец

Не знам откога не бяхме празнували Сурва на село. Откакто баба се разболя забравих как кънтят звънците в планината, забравих вкуса на овчето сирене, на баницата с праз…

Годините си минаваха, аз станах майка, а баба – звездичка. Това е историята на много мои връстници от село Ръждавец. Разхождаме се из пусти улици с изоставени къщи – по същите тези улици се учехме да караме колело, стреляхме с прашки, играехме на стражари и апаши… докато баба не се провикнеше, че вече сме гладни, или че ни е станало студено.

Когато направихме майките си баби, започнахме да се връщаме на село. Един по един – всички онези дечурлига с много свободно време и белези по колената сега сме възрастни със собствени деца. Учим се да правим баници, да квасим мляко. Искаме да дадем на нашите деца малко от това, което имахме ние – безгрижно детство, пълно с вълшебства.

Най-силният спомен от село винаги е бил Сурва. Баба по цяла година събираше кожи, рога, пера, наричаше ги за Сурва. Всички баби това правеха. Вълшебна беше Сурвата в наше село. Обикаляхме из всички къщи – те всички бяха пълни с народ, всички ни очакваха с отворени врати – с баничка, със сарми, с орехи, с някоя пара. Чуден празник беше! Магичен! Вълшебен! Още помня как нищо друго освен звънците не се чуваше на тоя ден – и как кънтяха в гората, в ушите, в сърцата. После седмици наред се разказваше кой с какви звънци бил, с каква маска, как уплашил детето на еди-кой си. Страшни бяха сурвакарите! Шумни! Диви!

Ако нещо оставя на моите деца – то нека това да е – да помнят откъде им идва корена – да стъпват гордо и здраво по тая земя.

Затова се събрахме преди няколко години и накичихме децата със звънчета. Никого не трябваше да убеждавам – всички, на които казаха, дойдоха. Другата година бяхме още повече, на третата още повече. Нощта 13-ти срещу 14-ти януари малкото площадче на селото рязко ставаше тясно да побере всички тия милеещи, плачещи от радост хора, дошли да си напълнят очите и сърцата. Който не е бил там, не е чул, не е видял, не може да разбере. Това диво, първично, силно чувство – как сърцето тупти с ритъма на звънците. Живо и неживо стават едно и необуздана енергия се влива в жилите. Едни се смеят, други плачат – емоцията не може да се овладее. Елате и вижте – там сме всяко година, вечерта на 13 срещу 14 януари.

Това написа Симона Атанасова за емоцията на празника в селото. Сурвакарската традиция е възобновена през 2018 година. “Тъкмо се беше родил синът ми – на първата си Сурва беше на 3 месеца – не ни уплаши студът, нито звънците. Вече е на 5 години и не е пропуснали нито една Сурва. Събрахме се с Юлиян Григоров – той има две момчета. Помня, че му се обадих да честитя имения ден на сина му – Йоан. Питах го – „След няколко дни е Сурва, искаш ли да се съберем на село?“ Не беше нужно да го убеждавам. Юли е закърмен с традицията – ето негова снимка от фестивала в Перник, когато бяхме деца. Сега можете да го видите със същите звънци, със същите кожи как предава на синовете си традицията. Това е нещо, което всеки трябва да изпита”, каза Симона Атанасова.

С всяка изминала година членовете на сурвакарската група на Ръждавец се увеличават. Първата година групата е била съставена от 5 човека, а през 2022 година техният брой е двойно повече – 12. Най-малкият участник в групата е 3-годишният Александър, а най-големият е 58-годишният Слави, който е и майстор на маски. Той е изработил новите маски като истинските от едно време. “Използва естествени материали, от нищото звяр прави. Гори за Сурва и пали всички около него”, добави Симона Атанасова. “Стараем се да държим традицията жива и автентична. Всички сме по кръвна линия сурвакари – на кой дядо му, на кой – чичо ми, на кой – тетка му – откакто се помним в нашите семейства е имало сурвакари. Във всеки двор пазим звънци, кожи, маски – но най-вече пазим спомена жив. Някои от нас имат късмета да пазят старите си костюми – нашето село винаги е било със естествени кожи и свирепи маски. Така е и до днес”, отбелязва още майката и съпруга на сурвакари в групата.

В архивите на фестивала в Перник винаги е фигурирало село Ръждавец. През 1969 година групата е удостоена с III-та награда. През 1971 сурвакарите на Ръждавец отново печелят III-та награда. На фестивала през 1974 година групата е удостоена с I-ва награда. През 1977 година в историята на фестивала в Перник сурвакарите на Ръждавец печелят III-та награда. През 1985 година, когато пернишкият фестивал получава международен статут, групата от Ръждаевец печели II-ра награда. Пет години след това – през 1990 година, сурвакарите от селото отново са удостоени с II-ра награда. През 1993 година на “Сурва” в Перник участниците от Ръждавец отново печелят II-ра награда. През 1998 година групата печели награди за детски групи (5 х 100 000 лева), а през 2000 година – награди за детски и детско-юношески групи (10 х 50 лева). “Нямаме амбиция да участваме във фестивал, но ще се радваме някой ден нашите деца да продължат традицията и отново да заемаме челните места в класациите. Засега сме първи в сърцата, това ни стига”, завършва Симона Атанасова.

На 13 януари от 19:00 часа сурвакарската група ще се събере на площада, за да запали огъня и отново да огласи малкото китно селце със звука на традицията.

Разгледайте още снимки от сурвакарската група на село Ръждавец, които Симона Атанасова предостави: