“Преличотине” е трънска диалектна дума, но какво означава и как маскарадната традиция е свързана с нея

Броени дни остават до провеждането на зимния маскараден празник “Преличотине” в град Трън. Какво е значението на звучната дума “преличотине” и как тя е свързана с маскарадната традиция в пограничната община? С тези въпроси репортер на Zapadno.com се обърна към местния историк Кирил Марков.

Думата е типична трънска диалектна дума и в превод означава човек, който се преоблича и се представя за нещо друго. “Има и малка вариация самата дума “преличотине”. Има я и вариацията “опреличотине”, тоест: “Гледай к’ви са опреличотине”. Но това е малко обидно и един вид искаш да кажеш на еди си кой се е направил например на нещо грозно”, сподели Кирил Марков. Думата се е използвала диалектно от местните хора за назоваването на кукерите.

Маскарадната традиция, която се възражда в Трънско от няколко години, е съществувала в миналото. Най-голямата сборна кукерска група в пограничната община е била съставена от хора от селата Мрамор и Кожинци. Близостта на двете населени места едно до друго е оказала влияние за сформирането на групата, която наброявала 30 – 40 участници. “Най-активно кукерство, което аз помня с моите 56 години, беше в Мрамор и Кожинци. Но за съжаление отдавна вече не излизат. Те ходиха на участия в Перник и така нататък. В групата им задължително имаше поп, лека жена, невеста, доктор, мечка и мечкар. Най-често женските роли се изпълняват от мъже, а мъжките роли от жени. Макар че на много места има такъв коментар, че жените не участвали в кукерството. Няма такива работи. И деца, и жени участват – поне аз съм виждал при нашите кукери навремето”, каза още историкът от Трън Кирил Марков. Костюмите на една от последните маскирани групи в Трънско са били изработени с кожи от селскостопански или диви животни – овце, кози, лисици, вълци и ястреби. Ликовете на групата били високи около един метър.

Историкът от Трън отбеляза, че тази традиция с маскирането, не е християнска, но въпреки това се е запазила и се почита. “Цялостната идея е, че огънят пречиства. Затова се прескачат огньове, палят се огньове. Особено на празника “Ората копата”. Това е огневото пречистване на душите на хората. В общ план кукерството засяга едни други аспекти – да бъде прогонено злото с опреличаване на зло. Затова има такива страховити маски. Едва ли не злото и лошото да го уплашиш с още по-зло”, сподели още Кирил Марков. “Интересното е, че всичкото това има и по-старинен произход. Даже и местни фамилни легенди си имат хората. За съжаление ги няма вече тези възрастни хора. Старците са подкарвали по-младите: “‘Айде, иде Антоновдън. ‘Айде излазете”. От коледари с меки, красиви физиономии, минаващи да пожелаят доброто на една фамилия. От един път тия същите хора се превръщат на едни демони, едни таласъми. Но всъщност идеята е пак за добро”, каза още историкът от Трън.

В събота, 4 февруари, от 12 часа на площада в Трън за трета поредна година ще се проведе зимния маскараден празник, в който участие ще вземе детската сурвакарска група на града край границата, детската сурвакарска група към читалището на пернишкото село Драгичево, сурвакарската група към кметство “Църква” в град Перник и бабугерите от Долната маала в град Разлог.

Снимка: Zapadno.com – архив