Брезник е с най-нисък дял на децата с увреждания от общините в област Перник, над 12 % е делът на лицата с ограничения в Трън

По време на преброяването през 2021 година е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности, поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания. Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население. Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние. Към 7 септември 2021 година най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 51 342 (45,8 %), следвани от много добро – 26 731 (23,8 %), и задоволително – 22 154 (19,8 %). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 5 360 и 1 061 души, или 4,8 и 0,9 %. Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 1 466 (1,3 %). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 4 048, или 3,6 % от отговорилите лица, съобщиха от отдел “Статистически изследвания-Перник”.

Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата. Мъжете са попозитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (72,8 %) в сравнение с жените (66,7 %). Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 – 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 94,2 % от момчетата и на 94,9 % от момичетата. С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително, лошо и много лошо. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 40,4 % от мъжете и 34,1 % от жените. Задоволително е то за 41,3 % от мъжете и 44,1 % от жените. Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при самооценката на своето здраве. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (69,2 %). Като задоволително оценяват здравето си 20,2 % от самоопределилите се като българи, а 5,8 % като лошо или много лошо. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1,3 %) или не желаят да отговорят на въпроса (3,5 %).

Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 86,4 % от които определят здравето си като много добро или добро. В сравнение с останалите етноси в страната сред ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като задоволително (8,4 %), лошо или много лошо (4,3 %), както и делът на тези, които не могат да оценят своето здраве (0,5 %). Само 0,3 % от ромите не желаят да отговорят на въпросите. Лицата в област Перник, оценили здравето си като много добро и добро към 7 септември 2021 година, съставляват 69,6 % от отговорилите на въпроса, при 72,1 % за страната. Делът на лицата, които не желаят да отговорят на въпроса е най-голям в община Перник – 3,9 %, най-малък в общините Ковачевци и Трън (1,6 %).

Самооценката на здравето е обобщаваща характеристика, която може да бъде допълнена с информация за лицата с ограничения поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Двата въпроса трябва да се разглеждат независимо един от друг, тъй като невинаги наличието на ограничение води до отрицателна самооценка на здравето, особено в младите възрасти. Към 7 септември 2021 година 3 091 души, или 2,8 % от лицата в област Перник, отговорили на доброволния въпрос, са били силно ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца. Ограничени, но не толкова силно, са били 7 735 или 6,9 %. Не са били ограничени 91 735 души или 81,8 %. Не могат да определят 3 617 души или 3,2 %, а 5 984, или 5,3 % от лицата не желаят да отговорят на въпроса.

Възрастта е определяща по отношение на разпределението на лицата с ограничения. Сред децата на възраст до 14 години 1,6 % са били ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем, а 90,4 % не са имали ограничения през последните шест и повече месеца. С увеличаване на възрастта делът на лицата с ограничение нараства до 9,2 % във възрастовата група 45 – 64 години и 20,4 % сред най-възрастните на 65 и повече години. Ранжирането на етническите групи по структурата на лицата с ограничения през последните шест и повече месеца поради здравословен проблем е сходно на самооценката на здравето. Сред лицата от българския етнос 81,7 % не са били ограничени в своята ежедневна дейност през последните шест и повече месеца поради здравословен проблем. Относителните дялове на лицата, изпитващи силни (2,8 %) и не толкова силни ограничения (7 %), са по-големи в сравнение с тези сред останалите етнически групи на населението. Тук по-големи са и дяловете на лицата, които не желаят да отговорят на въпроса (5,2 %), и на тези, които не могат да определят наличие на ограничение в дейността си (3,3 %). Без ограничения в ежедневната си дейност са 85,2 % от турската етническа група и 92,5 % от ромската. Ограничения (силно и не толкова силно) изпитват 8,6 % от турската етническа група и 6,5 % от ромите.

Относителният дял на лицата с ограничения към 7 септември 2021 година общо областта е 9,7 %, при 9,1 % средно за страната. В териториален аспект стойностите на показателя варират от 8,6 % в община Радомир до 12,4 % в общините Земен и Трън. В две от общините делът на лицата с ограничения е по-малък от този за областта. След община Радомир с по-нисък дял е община Перник (9,6 %).

Хора с увреждания са лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, освидетелствани от ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно националното законодателство степента на трайно намалена работоспособност, съответно видът и степента на увреждане се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек. Важно е да се отбележи, че при обработката на данните в рамките на Преброяване ‘2021 за необхванатите лица, добавени от административни източници, е използвана информация, предварително предоставена от НЕЛК. По този начин са добавени данни за наличието на експертно решение от ТЕЛК/НЕЛК, както и необходимата информация, съдържаща се в него, вследствие на което са повишени обхватът и качеството на информацията за хората с увреждания сред цялото население в страната. Към 7 септември 2021 година в област Перник призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 14 635 лица. От тях 378 са деца, а 14 257 са лицата на възраст 16 и повече навършени години.

Относителният дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години по общини варира в граници от 14 % в общините Перник и Радомир до 24,5 % в община Ковачевци. Делът на децата с увреждания е най-нисък в община Брезник (2,5 %), а най-висок в община Земен – 4,2 %.

Снимка: pixabay.com