Над 14 хиляди от жените в област Перник са имали по едно дете, а други 2 477 са били многодетни майки при преброяването през 2021 година
Раждаемостта е един от основните фактори, оказващи влияние върху броя и структурите на населението. От началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Причините за това са много и различни през различните периоди от демографското развитие на България. Промяната в семейния модел, променящата се социално-икономическа среда, общото намаление на населението, в частност на фертилните контингенти, отлагането във времето на сключването на брак и раждането на първо дете и не на последно място – емиграцията от страната предимно на население в активна възраст. Основни фактори, които определят равнището на раждаемостта и възпроизводството на населението, са размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост. И докато в началото на миналия век равнището на раждаемостта се е влияело основно от размера на фертилните контингенти, тъй като плодовитостта е била висока, то с настъпилите изменения в семейния модел и ролята на жената в обществото през последните десетилетия все по-голямо значение придобива плодовитостта. В област Перник броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) към 7 септември 2021 година е 21 444. През последния десетгодишен период (2011 – 2021 година) – жените намаляват с 6 147, или 22,3 %, съобщиха от отдел „Статистически изследвания-Перник“.
В същия период коефициентът на плодовитост1 в областта се движи в границите от 1,43 до 1,73. През 2021 година неговата стойност е 1,67, която е недостатъчна за просто възпроизводство на населението. Богатият набор от данни, събирани по време на преброяванията, позволява да се направи оценка на зависимостта между раждаемостта и основните демографски, етнокултурни и социалноикономически характеристики на жените. За целите на изследването на раждаемостта в този материал е използван показателят среден брой живородени деца.
Към 7 септември 2021 година 14 457, или 26,9 % от жените в област Перник на възраст 12 и повече навършени години имат по едно живородено дете. Този дял е по-висок сред жените, които живеят в градовете (28,2 %), отколкото сред тези, които живеят в селата – 22,2 %. Най-високи са абсолютният брой и относителният дял на жените с две деца – 25 579 (47,6 %), съответно 45,4 % в градовете и 55,4 % в селата. По три деца имат 2 477, или 4,6 % от жените, като този дял е по-висок в селата (5,8 %), отколкото в градовете – 4,3 %. Близо една пета от жените – 10 549 (19,6 %) нямат деца към критичния момент на преброяването.
В област Перник към 7 септември 2021 година средният брой живородени деца на една жена на възраст 12 и повече навършени години е 1,42. Този показател е по-висок в селата (1,57), отколкото в градовете (1,38). Връзката между възрастта на жените и средния брой деца, които са родили, е право пропорционална. С нарастване на възрастта нараства и средният брой деца, или жените в повисоките възрастови групи вече са достигнали желания брой деца, докато тези в по-ниските възрастови групи все още биха могли да увеличат броя на децата си.
Тенденцията на повишаване на образователното ниво на населението оказва влияние върху равнището на раждаемостта. С повишаване на образователното ниво намалява средният брой живородени деца. Данните от последното преброяване потвърждават тази тенденция. Най-висок е средният брой деца при жените на възраст 12 и повече навършени години без образование – 2,18 деца. За жените със завършено основно и средно образование – съответно 1,60 и 1,47 деца. Заетите жени на възраст 15 – 64 навършени години, без образование имат най-висок среден брой деца – 2,94. На срещуположния полюс са безработните жени с висше образование със среден брой деца 0,93. По-висок е средният брой деца при безработните жени с основно и начално образование, докато при жените с висше и средно образование е по-висок броят на децата при заетите.