Църквата в село Конска е била разрушена с трактори и въжета, но малко хора се осмеляват да говорят за това

Преди десетилетия в брезнишкото село Конска е имало храм. За него напомнят останки и основите, които се намират в близост до центъра на населеното място. Повечето хора в района не говорят защо църквата на селото е в това състояние. Единици пък са тези, които са били свидетели на това, което се е случило преди 65 години. Спомените на един от местните жители са записани през 2006 година от историка и краевед от Брезник Аниела Асенова, предаде репортер на Zapadno.com.

Времето минава, спомените избледняват, а хората, които ги пазят си отиват от този свят. Благодарение на Аниела Асенова и групите с ученици, които води из Брезнишко, спомените на възрастните са записани. Конска е сред селата, които са обхванати от тези проучвателни обиколки. „Тогава имах възможността да се запозная с една много възрастна жена от село Конска – тя вече е покойница, лека и пръст. Това е баба Енка и нейната внучка е кръстена на нея, тогава тя беше шести клас. Баба Енка специално разказа за църквата „Свети Димитър“. Колкото и пъти да сме ходили в Конска никой не искаше да говори какво се е случило в далечните години. Дали от неприязън, от страх, защото все още демократичните промени стягаха сърцата на хората и не знаеха какво впоследствие ще се случи, ако много говорят. Но това, което разбрах е, че през 1946 година е образувано ТКЗС-то в село Конска. На 10 май е станало това и лека-полека променят празника на селото, който е бил дълги години на Димитровден, тъй като и храмът се е наричал „Свети Димитър“. Те вече поставят нова дата – 10 май. Този храм е бил много голям, защото го посетихме. Останала е само олтарната част. Това е една стена от източната част. Баба Енка каза, че наистина храмът е бил голям и хубав, но хората подтикнати от височайши другари през 1958 година връзват с вериги и въжета храма и го теглят с трактори. Това е било нещо ужасно. Хората са гледали това. Едни са се потресли, кръстили са се, молили са се“, разказа Аниела Асенова по записките от спомени на баба Енка.

До олтарната част на църквата е бил гробът на поп Пейчо, на когото казвали още „поп Пейча“. Този свещеник е бил видна личност за хората. Името му се слави и с това, че е създал училище. „Специално ми наблегна бабата, че се знае за гроба. Аз я питах: „Защо само ти ми го разказваш това?“, а тя вика: „Дете, нема от какво да се страхувам. Вече са минали толкова години и истината трябва да се знае“. Тя ми каза нещо, което ме потресе. Това е, че тези които са участвали в срутването, след това в семействата им са се случвали много лоши неща и продължават. Тя каза, че „проклятието продължава“. Много емоционално го разказа, на диалект. Това съм го запомнила от нея и съм го записала“, сподели Аниела Асенова. Тя смята, че храмът на Конска трябва да бъде възстановен.

Интересна подробност е, че архитектурата на църквата „Свети Димитър“ в Конска е била сходна с тази на храм „Свети Иван Рилски“ в брезнишкото село Гърло.

Снимка: Zapadno.com – архив