По време на Второто българско царство Трънският край е бил наричан „Западната Света гора“, последният местен свещеник е поп Арсения

В миналото в Трънския край се е развивала активна духовна дейност, която е останала в историята. Изключителни личности са били свещениците от Трънско и техните роднини, които са спомогнали за развитието на района. Това разказа за Zapadno.com навръх Великден историкът от Трън Кирил Марков.

Западната Света гора – така стари трънчани си спомнят, че се е наричал Трънският край по време на Второто българско царство. Това название е останало от свети Терапонтий, който е човекът, написал житието на светицата Петка. „Нашият край е бил нещо изключително в сферата на религията и в самата духовна дейност, която се е осъществявала назад във времето и в турския период. Въпреки всичко са действали църкви и манастири, благодарение на сърцати възрожденци от различни фамилии, най-вече фамилия Пееви от Ярловци. След кърджалийските грабежи през 1830 година и Трънското въстание (Трънска буна), всъщност точно тази фамилия най-много е дала средства да бъдат възстановени доста храмове, в това число да има и свещеници. Все пак и селата са били с доста висока численост на хората или казано по друг начин имало е нужда. По принцип най-активни храмове са били Трънският манастир и Велиновският манастир, а през граница бившия наш манастир „Света Богородица“ в село Паля. Неслучайно първото килийно училище официално се знае, че е основано в село Бераинци от свещеник от фамилията Петричеви. Те са и участници в тази Трънска буна, а после и във Власински комитет и така нататък“, разказа историкът от Трън Кирил Марков.

Сред изявените духовници на Трънско са поп Светослав от село Туроковци. Той е дал историческата справка за сборника „Трънски край“ от 1940 година, която представлява енциклопедия за Трънско. „Тогава все още е бил млад човек. Но по принцип като изключително възпитан, добър и работлив човек го помнят туроковчани. Аз притежавам едни негови тетрадки със спомени, в които той си описва нещата още от детство докато се е оженил. Как майка му го е водила на събор на Трънския манастир, как са се вземали с жена му… Обичал е да си записва нещата, както се казва. От него разбрах и някои неща за моята фамилия откъм баща ми, тя е от Туроковци“, каза още Кирил Марков.

По време на социалистическия период в България (1944 – 1989 година) манастирите в Трънско не са били действащи. След 1944 година монасите от манастирите са били изгонени, а по храмовете са се извършили грабителства. В разграбванията на църковни ценности участвала и бившата Държавна сигурност. С помощта на свещеник от Трън е спасена чудотворна икона на свети Николай, която от 4 години е изложена в трънската църква „Свети Николай“. Иконата датира от 1786 година и е изложена в дърворезбован проскинитарий. „Знае се за доста ограбени неща в това число и за три известни икони от храм „Свети Николай“ в Трън. От трите икони само една е запазена до наши дни. За тази икона, според мен, единственият човек, който се е намесил да не я ограбят е дългогодишният свещеник в град Трън поп Арсения, така му казвахме, иначе се казва Арсений Досев. Той е погребан съвсем близо до камбанарията в храм „Света Петка“, в гробищния парк. Висок, хубав човек, както се казва доживя си старините. Трънчани много го обичаха и уважаваха. Беше кротък, арен човек, както се казва един духовен водач и духовна личност. Той е усетил, че се разграбват храмове, но се е опитал и е спасил точно тази икона на свети Николай, която в момента е една гордост за храма. Много интересни приказки съм слушал за попове в селата. Например за пенкьовския поп. Не мога да цитирам името, защото съм го забравил. Той е бил дълги години свещеник на Пенкьовци и околията. Това е може би единственият човек, който малко се е опънал на партизаните. Има една история свързана с него. Как в кръчма седели мъжете и партизани влизат с шмайзери, пистолети и бомби. Оставят ги на масата и си поръчват пиене. И дядо поп като влиза, казва на кръчмаря: „Една малка ракия с два пищоля, ако може“. Опитал се е да ги иронизира. За сметка на това е отнесъл доста псувни и така нататък, явно неразбран от това, което са демонстрирали“, сподели още Кирил Марков.

В последните няколко десетилетия в Трън са сменили много свещеници, които не са от този край. Последният свещеник, който да е трънчанин, е бил поп Арсений Досев.

Снимка: Zapadno.com – архив