Неизвестността за съдбата на Трънския край кара Тако Пеев да сформира четири башибозушки контрачети
В началото на Руско-турската война Тако Пеев сформира четири башибозушки контрачети, съобщиха от Държавен архив-Перник навръх 147-годишнината от избухването на Априлското въстание.
Тако Пеев е син на Гиго Пеев, наследник на Пея и поп Ангелко Степанови, ктитори на църквата „Свети великомъченик Димитрий“ в трънското село Ярловци. Неговият баща, чийто живот е свързан с дейността по църковния въпрос, е страстен деятел за служeние на български език. Тако Пеев е личност със значителни заслуги за развитие на просветното дело и национално-освободителното движение в Знеполието.
По време на националната борба за освобождение, през 1871 година Тако Пеев заедно с Гюро Байкушев, Георги Неделев, Димо Петричев и Григория Кокин създават в Трън комитет за подготовка на Априлското въстание. Вероятно по този повод Васил Левски или негов сътрудник идва в Трън за една нощ, а Димитър Шишков – на няколко пъти при Тако Пеев. Трънският (Власинският) революционен комитет заседава в манастира „Свети Архангел Михаил“ край Трън.
При започване на Руско-турската война и неизвестността за съдбата на Трънския край Тако Пеев сформира четири башибозушки контрачети, едната начело с него се насочва към Враня, втората с командир Симо Соколов – към Гърделица (между Враня и Лесковъц), третата с командир Иван Грънчаров – към Кюстендил и четвъртата, начело с Гиго Мисловщички и Кола Станоев – към Секирните и Радомир. Четите изиграват голяма роля за опазване на този край, за което сръбския княз Милан ІV Обренович го награждава със сребърен медал за храброст и независимост на 15 февруари 1878 година в Ниш. Възползвайки се от факта, че военните действия на Руско-турската война се водят при Плевен, на 20 декември 1877 година сърбите започват окупация на околностите на Трън, Цариброд, Сливница, Брезник и стигат почти до Батановци, поясниха от Държавен архив-Перник.
В началото на 1878 година Тако Пеев емигрира в София и започва дейност за оставането на Знеполието в границите на България. Чрез Софийския владика Мелетий намира подкрепа от вицегубернаторът на София професор Марин Дринов, Пьотър Алабин и княз Дондуков-Корсаков. Няколко пъти пътува до Сан Стефано в Главната руска квартира, за да се види с Великия княз Николай Николаевич и да поднесе адрес от трънското население и молба за присъединяване на Трънски окръг към България. Тако Пеев се среща с ген. Анучин в Сан Стефано. Многобройните му телеграми до Берлинския конгрес дават основание на граф Шувалов да се застъпи за каузата на трънчани и на 27 май 1879 година Трънско става част от Княжество България. Тако Пеев се завръща в Трън, придружаван от ескадрон руски кавалеристи – казаци по нареждане на княз Дондуков – Корсаков и е посрещнат като голям родолюбец от местното население.
“…той е безкористен! Турнал е на карта 200-годишно богатство на старата Пеева фамилия. На свои средства изнесе борбата и го причислявам към най-личните поборници от епохата на нашето освобождение”, споделя професор Марин Дринов.
Снимка: Държавен архив-Перник
