Как в Брезнишко са чествали Гергьовден в два периода, разделени от 9-ти септември 1944 година
В далечно вече време в Брезник празникът Гергьовден е бил честван по различен от днешния начин, тъй като в миналото в града е имало военно поделение. Това разказа специално за читателите на Zapadno.com местният краевед и историк Аниела Асенова. На 6 май честваме и Деня на храбростта и празник на Българската армия.
В записки на местния краевед и историк се пазят данни за това как Гергьовден е честван през 9-ти септември 1944 година и в десетилетията след тази дата. Историята на военното поделение в града е свързана с 5-ти конен полк, който е сформиран в Добрич в края на XIX век. На основание заповед № 225 от 1 август 1901 година полкът се разформира, като от състава му се формира кавалерийски дивизион. От 10 януари 1907 година в София се формира отново от съществуващия дотогава 1-и кавалерийски дивизион. На 31 август 1909 година се установява на гарнизон в Брезник. Участва в Балканската и Първата световна война. Участва и във Втората световна война през 1944 година в състава на 4-а конна бригада от 2-а конна дивизия. На 18 май 1945 година полкът се разформира в Брезник.
Малко са хората, които са сред нас и помнят славните години, в които военните са марширували по улиците на Брезник и активно са участвали в обществения живот на града. Благодарение на записките на Аниела Асенова факти от миналото достигат до нашето време. „Преди 9-ти септември 5-ти конен полк и военните от 5-ти конен полк, с откриването на полка, с откриването на Военния клуб са създали един много разнообразен живот за брезничани и брезничанки. Правили са вечеринки, различни мероприятия и са канили хората от града. Специално за Гергьовден са правили парад от поделението, по главната улица, до Военния клуб с щандарт (тяхното знаме на 5-ти конен полк), със знаменосци, въобще било е страшно тържествено честване. Но са отивали в храм „Света Петка“ и там са извършвали църковната служба, защото храм „Свети Георги“ все още е бил в строеж. Това тържество е правено не в самата черква, а като застанеш срещу портала на „Света Петка“, вляво. Там в миналото е имало стопански сгради и пространството е било свободно. Сега ги няма тези стопански сгради. Аз разполагам с една снимка, която показва какво правили девойките на този ден. Снимката е от едно известно семейство Монатови. Брезничанката Жана вече почина, но тя ми е разказвала, че жените изцяло са били обвити с бръшлян. Били са облечени с модерните за времето си рокли, шапки и ръкавици, а около тях поставяли в красив и естетичен вид доста бръшлян. Символиката на това е свързана със зеления цвят на растението. Казваме: Шарен, шарен Великден, зелен, зелен Гергьовден“, разказа Аниела Асенова.
В брезнишките села за празника Гергьовден неомъжените момичета и неоженените момчета са брали цветя от най-високото възвишение около населеното място. „Излизали са на 5-ти срещу 6-ти са се качвали на възвишението „за цвеке“. Със закачки, смях, майтап… Така са почитали празника и са се връщали с букети и цветя. Семейни въобще не са отивали да берат цветя“, каза още Аниела Асенова. В селата, в които има оброк или храм на светеца Георги, в утрото на Гергьовден всеки местен е носил погача, агнешко или други дарове от себе си. „До Гергьовден в селата никой не си е клал агнето. Даже има и такъв парадокс, че млякото което са измузвали от овцете, са го хвърляли на животните. Забрана – до Гергьовден да не си колят агнетата, да не ядат агнешко и да не пият овче мляко. След 9-ти септеври със създаването на трудовите кооперативни земеделски стопанства през 1946 година е опит да не се празнува Гергьовден. Този празник е много разпространен. На свети Георги хората много са разчитали, особено в тези райони, където са отглеждали животни и на своите ниви за прехраната. До ден днешен се празнува и от мюсюлмани, и от християни този празник. Даже на места, където има мюсюлмани съвместно празнуват. След 9-ти септември празникът се отбелязва вече като „6 май – Ден на пастира“. Мога да кажа, че тук в нашия край като сега такива курбани не са се правили в онези години. Тихомълком са викали свещеник да им освети трапезата. Не са правени такива пищни тържества като сега и през 1944 година. Въпреки това хората са канили свещеник да им освещава питата, агнето. Спазвали са ритуалите. Но смятам, че в днешните дни това не се спазва. Повечето казват: „Ние ще правим колач“. Но те сами си разрязват питата, сами си казват молитвата, преливат виното върху питата, което не е редно. Това си ритуал, който трябва да се свърши от свещеник. Няма ли молитва от свещеник, благодарност и след това молитва, какво правим? Нищо не правим – режем колач. Не е редно. Това може да го направиш на Коледа, но не и точно в този ден, посветен на светеца“, каза още Аниела Асенова.
Снимки: Аниела Асенова
