Традицията за даване на курбан за Гергьовден в Брезник се е променила през последните около 20 години – СНИМКИ
От близо 20 години за Гергьовден в брезнишкия храм „Свети Георги Победоносец“ се дава курбан от Аниела Асенова и семейството и. Но какво е било преди това и как се давали курбани за Гергьовден и друг голям празник – Петковден? На тези въпроси отговори даде местният историк и краевед Аниела Асенова, предаде репортер на Zapadno.com.
В годините след 1989 година курбаните в град Брезник за Гергьовден са били приготвяни изцяло от местните хора и кой с каквото може е участвал. През 90-те години на миналия век възможностите на брезничани не са били големи и помежду хората събирали средства за приготвянето на курбаните. Тогава не е било като сега – безплатно да се дава на всеки, пристигнал в храма от курбана. В онези години всяка порция от курбана се е заплащала срещу купон, за да се събират за продуктите му и каквото остане за църквата. Най-дейните брезничани в организацията по приготвянето на курбана са били Елена Пищанска, Коста Кафеджийски, Георги Кафеджийски, баба Цена Сурина, Вера Димитрова и Пушев. „Много трудно се събираха пари за продукти през 90-те години на миналия век. В наши дни хората сами преценяват дали да оставят нещо от себе си за храма при получаването на курбана. Предимно питки се носиха за курбана и ако денят на празника е сряда или петък не се носи никакво месо, а е само постно. Всеки носеше нещо от себе си в храма и никакви такива като варене на курбани и така нататък. След 2006 – 2007 година ми дойде отвътре да давам курбан, тъй като храм „Свети Георги“ ми е съсед. Реших, че трябва да го давам аз в името на светеца, моето семейство и най-вече в името на дядо ми протойерей Борис Николов, който е служил тук. И така досега аз го давам. Брезничани са го възприели като нещо традиционно и винаги ги каня всички“, каза Аниела Асенова.
Семейството на Аниела Асенова също се включва в приготвянето на курбана. Местният краевед, историк и наследник на свещеник изпитва чувство на радост, когато дава курбана за Гергьовден. „Дъщерите помагат за готвеното, защото и те трябва да се научат как се прави. И аз не съм знаела как се прави. Правя го така, както вкъщи си готвя агнешка чорба. Чувството е на удовлетворение и като го правя ми дава крила. Усещам присъствие и мога да кажа смело, че моят дядо бди над мен и моето семейство от Отвъдното. Може би така си внушавам, но съм убедена, че е така. Трябва да се запази вярата. Трябва да се запази надеждата. Има страшно много болни хора, които имат нужда от надежда, от внимание, а не могат да дадат. Всеки дава нещо от себе си. Кой с присъствие в храм, кой със запалването на свещ. Свещта като я запалиш ти пак даваш някакъв дан от себе си. Трябва да сме благодарни, че все още можем да използваме този ритуал и да го предаваме“, каза още Аниела Асенова.
Разгледайте снимки от даването на курбан в годините преди 2000 година в двата храма на Брезник:
В публикацията са използвани снимки от архива на Zapadno.com и Аниела Асенова
