Защо Непразненци се откъсна от село Бегуновци? Отговор на този въпрос дава бивш учител и директор в двете села

На над 170 страници в книгата “През пламъците на село Непразненци” на Тодор Стефанов са предадени за поколенията интересни факти за населеното място, което е част от община Брезник, видя Zapadno.com.

Книгата е издадена през 2016 година с помощта на хора, свързани със село Непразненци. Автор на “През пламъците на село Непразненци” е Тодор Стефанов (2 февруари 1909 година – 5 юни 1992 година), който е от Колешановия род – един от родовете в населеното място. Тодор Стефанов е работил като учител в училището на селото, директор на учебното заведение в съседното село Бегуновци и инспектор в просветата на Община Брезник. Тодор Стефанов е свирил на цигулка, бил е страстен пчелар, отличен организатор и доказан общественик. Авторът е изключително любознателен човек и се вълнува от най-дълбоката история на село Непразненци, пише в рецензията си за книгата Димитър Дойчинов. Редактор на книгата пък е Иван Ерулски.

Защо Непразненци се откъсна от село Бегуновци

За по-възрастните жителите на двете села не е тайна, че някога Непразненци и Бегуновци са били едно населено място. Тодор Стефанов пише в книгата си, че е правилно да се казва, че Непразненци се отделя, а не откъсва от Бегуновци, но е важно да се докажат причините за това. Той изрежда няколко основателни причини с далечен произход. “Доказано е достоверно, че Непразненци по произход е с по-далечно минало. Възникването на Непразненци е продиктувано не по политически, държавни съображения, не чрез заселване, не случайно хрумване на скитащи се народи, а чисто и просто удачно място за съществуване на човешко общество в най-ранния стадий на постоянно място за заселване. Възниква въпросът кои са благоприятстващите фактори за това заселване? Като се базираме на научните обосновки, че животът се е зародил във водна среда, при подходяща топлна и хранителна база, то може да си дадем обяснение кое е задължило тогавашните хора, за които е било непонятно, но по усет са избрали това кътче от майката Земя за заселване”, пише Тодор Стефанов. Авторът изрежда благоприятните условия на тясната долина, в която е разположено селото, но и злобата от османците, които в миналото са владеели тези земи. “Тези благоприятни условия са били запазени, както са запазили живота си избягалите хора от турските злодейства и са сложили началото на новото заселище Бегуновци. Спасилите се от турските ятагани, предали на потомците потресаваща картина. Предали им и това, че там са живели техните предтечи. Че по тези земи са бащините им имоти, които могат да се заемат и стопанисват”, пише още Тодор Стефанов в книгата си.

В наследствените бащини земи първите завърнали се направили пояти (кошари за отглеждане на дребен добитък). “Същите били последвани и от други, затова че не само одобрявали постъпките на първите поселници и реставратори на някогашното село, но почувствали сгодата на заселването и установяването на постоянно местожителство”, пише Тодор Стефанов.

До Балканската война село Бегуновци се причислявало в административната територия към общината в село Кошарево. “Придобили права на самостоятелно управление, то тогавашните ръководители се възгордели като такива гледали накриво изселващите се. В знак на недоволство вместо да ги наричат бегуновчани, наименували ги с просташкото име “поятарци”. Изселниците приели обидата и други такива, за които ще стане дума по-после с примирение”, споделя авторът на “През пламъците на село Непразненци”.

В годините след това започнали несправедливости между хората в Бегуновци и изселилите се в сегашното село Непразненци. Един от примерите, който посочва Тодор Стефанов, е изграждането на калдъръмен път между Бегуновци и Ноевци. Възникнали коментари сред местните дали не е добре пътят да минава и през поятите, където са земите на Непразненци, за да могат трите селища да се свързват. Строителството на пътя започнало по първия вариант – от Бегуновци до Ноевци. Строежът бил извършен от поятарците, които превозвали камъни от местността “Манастир”. Поятарците мълчаливо приели решението и направили пътя до Ноевци, където строежът спрял, поради съгласието на ноевчани. Построилите пътя хора от сегашните земи на Непразненци не били съгласни строежът да се спре и дори били съжалявали. “Административните органи и техните съмишленици от село Бегуновци се почуствали в неудобно положение от факта, че поятарците открито и откровено изтъквали тази несполука. Появил се друг случай на колективна обида. Чешмата в селото при сушави години намалявала дебита. Общинският съвет решил да се подсили водата, като се каптира изворът над селото в местността “Търница”. За изкопните дейности и разкриването на водата, било решено, да бъдат повикани поятарците, като добри изпълнителни хора и да дадат пример на селското население. Поятарците, които неведнъж били подигравани, заявили открито: – Кому е нужна вода, нека си я набави! Проектът бил провален, поради неправилна насоченост”, разказва още бившият учител в Непразненци и директор в Бегуновци Тодор Стефанов в книгата си. От него научаваме, че друго напрежение между двете селища се породило и от факта, че в земите си поятарците искали да отворят училище, но поради изселване жителите намалявали и съответно децата също. Така се налагало на учениците от днешно Непразненци да ходят три километра в студ, при валежи и по черен път до училището в Бегуновци. Не бил лесен животът на поятарците, тъй като за снабдяване със стоки за бита трябвало да се снабдяват от други населени места.

Читателите могат да открият още интересни подробности, свързани с животът и миналото на Непразненци из страниците на книгата. Екземпляр от нея е наличен в библиотеката в град Брезник.

Виж също...

Loading...