Поминъкът в Трънско преди век: Чиновничество, търговия, занаяти, земеделие и скотовъдство, но недостатъчна храна

Какъв е бил поминъкът на населението в община Трън преди близо 100 години? На този въпрос отговаря Райчо Тодоров в своята книга “Градь Трънь”, която разкрива географски и исторически бележки за този край от миналото, предаде репортер на Zapadno.com.

Книгата е от 1931 година и е посветена на починалия на 27 юни 1930 година дългогодишен учител Тодор Георгиев. Записки от “Градь Трънь” са включени в издадената от Общински читалищен дом “Гюрга Пинджурова” в края на миналия век книга “Град Трън. Трънски планини. Погановският манастир”. В своя труд Райчо Тодоров е използвал литература от Константин Иречек, професор доктор А. Иширков, Петър Магеров, професор доктор Г. Бончев, доктор Б. Цонев и том IV на Историческа библиотека от 1930 година.

От страниците на “Градь Трънь” става ясно, че главният поминък на трънското население е бил “чиновниклъка, търговията, занаятите, земеделието и скотовъдството”. Интересе факт е, че в онези години земята в Трънско се е обработвала по примитивен начин и едва от няколко години е започнала употребата на плуга и желязното рало. “Главните земеделски култури, които се отглеждат са на първо място пшеницата и ръжта, а после ечемикът, царевицата и овесът. Картофите и фасулът се сеят, но в твърде ограничено количество. От индустриалните растения преди няколко години започна отглеждането на тютюна, но той не намери добър пласмент и сеенето му се прекрати. Храната е недостатъчна да изхрани местното население, затова през голяма част от годината то е принудено да купува храна от вън. Освен земеделието, застъпено е и скотовъдството, предимно отглеждането на овце, по-малко кози и едър рогат добитък. За пчеларството има също добри условия да се развие. Дюлгерлъкът, който е стар занаят на трънчани се практикува в широки размери и днес, но предимно от знеполци, които са доста добри и добре оценени работници. Много от жителите на град Трън са чиновници в София или други градове, дето, в повечето случаи, са се заселили”, пише Райчо Тодоров.

Снимка: Държавен архив-Перник