Инженер Георги Митовски: Интересно село е Кривонос – бедно, но с големи традиции – ВИДЕО
73-годишният инженер Георги Митовски, който има родословен корен от брезнишкото село Кривонос, е написал две книги, от които едната е свързана с историята на просветното дело в населеното място. Другата книга е посветена на Димановия род в Кривонос, към който принадлежи инженерът, предаде репортер на Zapadno.com.
Инженер Георги Митовски е роден на 5 юни 1950 година. Работата му по книгата “Учителите и учениците на село Кривонос в годините 1912 – 1959” завършила през 2019 година. Данните в нея е събирал от фондовете на Държавен архив-Перник и Държавния архив в София. Той се придържа към сентенцията “Написаното остава, думите отлитат”.
Снимка и списък с 43 ученика и тяхната учителка, поставени на стената на пенсионерския клуб “Любаш” в село Кривонос, подтикнали инженерът да започне своя труд. “Съдбата е решила, че в най-ранните си детски години – между 5 и 7 години, преди да започна училище, живеех тук, при баба и дядо. И имам някакви спомени, но трябва да се запечата, да остане за поколенията. Да знаят децата какво е селото, какво е било. Въпреки че аз не знам всичко. Много неща ми се губят, но нещо си спомням. Конкретно за учителите. Тук има един клуб на пенсионера, който се отразява и мисля, че в Zapadno.com. Учениците от 43-та година. Бяха написали по спомени на други живеещи и пребиваващи Васил Банков. Но викам: “Чакай сега да видя какви документи могат да се намерят”. Преди това се бях ровил в Държавния архив, най-вече в Перник, а също и това и в София”, сподели инженер Георги Митовски. Книгата той е посветил в памет на баща му архитект Боян Митов (Диманов), който е учил в периода 1931 – 1935 година в началното училище на Кривонос.
“В последните години си направих труда да потърся и набавя достоверни писменни исторически извори за съществувнето на село Кривонос, както през Третото Българско царство след 1878 година, така и в ранните години на турското робство. За сега най-ранния намерен писмен документ е „Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 г.“, който се съхранява в “Baṣbakanlik Osmanli Arṣivi” в Истанбул”, пише в началото на книгата “Учителите и учениците на село Кривонос в годините 1912 – 1959”. Трудът има няколко копия и не е отпечатван в печатница. Авторът му не е мислил да го издава в традиционния формат за книга, а наличните бройки подарил на хора от Кривонос, с които се уважават или са се уважавали, тъй като някои от тях вече не са между живите.
Училището в село Кривонос е функционирало от 1926 година, когато вече се е помещавало в отделна училищна сграда, която сега се намира в двора на църквата “Свети Николай Мирликийски”. Преди това учителите са преподавали на учениците в частни къщи. До края на 50-те години на миналия век училището в селото продължава да функционира, след което е закрито. От 60-те години на XX век започва намаляване на населението, което в най-силните години за Кривонос, е достигало близо 200 човека. Различни са факторите за обезлюдяването на селото, което е бедно, но с големи традиции – както казва авторът на книгата.
Вижте във видеата на Zapadno.com какво още разказа инженер Георги Митовски за “Учителите и учениците на село Кривонос в годините 1912 – 1959” и населеното място (ако четете сайта от мобилно устройство, моля преминете към десктоп версия на браузъра, за да може да гледате видеото в пълен размер):
