Лекоатлетът, пробягал 100 километра през Брезнишко и други общини в областта, бил посрещнат в село Гигинци с овации и пълни маси
Първият българин, който е пробягал разстоянието от 100 километра, е преминал през част от селата в община Брезник. Рекордът бил поставен през 1978 година и по предложение на самия спортист. Това е лекоатлетът от Перник Тодор Божков, предаде репортер на Zapadno.com.
Тодор Божков е ученик на първия майстор на спорта по лека атлетика в България Петър Спасов, който също е перничанин. На 26 – 27 август 1978 година Тодор Божков влиза в историята като първият българин, който е пробягал 102 километра за 8:52,36 часа. Маршрутът му е преминал през част от селата в Брезнишко, а постижението било посветено на Деня на миньора. Тогава лекоатлетът стартирал обиколката от Минната дирекция в Перник и преминал през кварталите и селата край Перник – Темелково (днес Батановци), Ярджиловци, “Пали лула” (Велковци), Ноевци, Непразненци, Гигинци, Габровдол, Елов дол, Мурено, Горна Врабча, Враня стена, Пещера, Жабляно, Лобош, Егълница, Дебели лаг, Извор, “Александър Димитров”, Прибой, “Върба”, град Радомир, “Бела вода”. Финиширал отново в Перник след близо 9 часа бягане.
Това постижение има своята предистория, която е свързана с нереализирано участие на лекоатлетиста в 100-километров маратон в Швейцария. “Като завършихме учебно-спортната дейност лекоатлетите си направихме в тесен кръг като банкет, да се почерпим. Стана дума за някои лекоатлети, които са избягали през границата. Викам: “Това е лесно човек да избяга през граница. Отиваш на едно състезание и няма да се върнеш повече.” И някой ме наклевети, че съм могъл да избягал през границата по този начин – отивам на състезание и повече не се връщам. И след около един месец ме привикаха в Шесто районно управление. Започнаха да ме разпитват. Оказа се, че някой ме е наклеветил. Нямаше никакви последици. Аз като завърших ВИФ, взех си една година по-рано. Завърших и се прибрах тук, в Перник. Беше ми тежко, защото се готвех много за този пробег, но не се осъществи. От самата федерация казваха, че съм бил ненормален. И аз, за да си изтрия петното. Да не ме сочат и да казват: “Тоя искаше да бяга 100 километра. Той знае ли какво е това нещо. Просто надценява себе си.” И аз реших тука на местна почва, в Перник, да го пробягам това разстояние”, разказа лекоатлетът Тодор Божков. Така спортистът отправил предложението за пробега към директора на пернишката мина, като отбелязал, че неговият баща се е трудил в минната индустрия. Директорът приветствал идеята и осигурил средства за екип – лекар, масажист, пътен полицаи. Петима републикански съдии също били подсигурени, за да бъде признат пробегът. Маратонът бил посветен на миньорите.
Интересен факт е, че спортистът пробягал дългото разстояние от 102 километра през нощта, като стартирал вечерта в 22 часа и финиширал рано сутринта на следващия ден. Причината да бяга през нощта са високите дневни температури по това време на годината. За реализирането на обиколката Тодор Божков имал съдействието от тогавашния директор на мината в Перник. “Маршрутът го измерихме с три коли. Беше 102, 103, 104 километра. Аз предпочетох да ми се признае най-малкото разстояние – 102 километра, да не стане някаква грешка и да не би да не ми признаят бягането. Аз съм първият човек, дори на Балканския полуостров, който е пробягал това разстояние”, сподели пред Zapadno.com спортистът. Най-интересна случка по пътя имал в село Гигинци. “Там бяха сложили маси. И просто аплодираха. Не са очаквали, че такъв пробег се прави и да минава през тяхното село. По едно време Кирил Боянов – заслужил майстор на спорта по ориентиране, се връщаше с някакви спортисти и някъде между Ярджиловци и Непразненци, спира и ме гледа как бягам. И казва: “Чиче (той ми вика “чичо), като те видях, аз се разплаках. Аз не очаквах, че ти ще можеш да се наемеш да го пробягаш това разстояние”, спомни си Тодор Божков. Един от спомените му с неговия учител Петър Спасов е свързан с разлята бира. След поредното си състезание и по време на сбирка, организирана от Петър Спасов. На събирането Тодор Божков поискал не да се нахрани, а да изпие една бира. Поръчал си бирата и преди да отпие първата глътка, неговият учител му разлял бирата и му се скарал като му казал, че не може да пие, ако иска да е добър спортист. Като по-млад Тодор Божков е участвал в щафетно бягане с няколко дистанции до град Трън. Поради малкият брой лекоатлети, участвали в щафетното бягане, Божков е взел участие във всичките дистанции.
Тази година в чест на 100-годишнината от рождението на Петър Спасов се сформира Инициативен комитет, който е председателстван от спортиста Асен Кукушев. Сред инициативите, свързани с честването на кръглата годишнина, е и среща с възпитаници на Петър Спасов. Срещата се състоя на 28 септември в Общинския младежки дом в Перник. Пред присъстващите бивши възпитаници на легендата в леката атлетика бяха показани купи, медали и отличия от състезания, в които Петър Спасов е участвал.
Първият майстор на спорта по лека атлетика в България е преподавал в град Брезник в продължение на 10 години, след което се и пенсионирал. През 70-те и 80-те години на миналия век в Брезник е съществувал Спортен интернат, а състезателите му са отбелязвали много добри постижения. На стадиона в града са тренирали лекоатлети от Перник, тъй като в областния град не е имало специални настилки, които да позволяват лекоатлетически тренировки. За това си спомни главният експерт “Спорт” в Община Перник Десислава Стойова, която е имала възможността да се познава с Петър Спасов и да се учи от него. “Тъй като и двата стадиона в Перник, за съжаление, нямат необходимата настилка за атлетика и от време на време пътувахме до град Брезник, където стадионът имаше пътеки. Там правихме по-специалните тренировки, свързани с бързина, с техника. За първи път ни подредиха на по-малките препятствия и ние определно не знаехме какво трябва да правиме с тези неща. Той седеше на няколко пейчици по-нагоре, наблюдаваше ни отгоре. И когато видя как се щураме и общо взето как нищо не правиме от упражнението, което ни е показано и са ни оставили да работим, дойде при нас и започна много бавно, спокойно и може би близко до нас. В момента, в който ни даваше напътствията, така ни съветваше, че в крайна на сметка до края на тренировката ние общо взето успяхме да се справим с тези стъпки в тази така трудна дисциплина, каквато е дисциплината с препятствия”, каза Десислава Стойова.
Петър Спасов е роден на 5 юни 1923 година в Перник. Посвещава животът си на царицата на спорта – леката атлетика. През 1918 година неговият баща Спас Найденов е участвал в първото лекоатлетическо състезание в Перник, което се провежда няколко години преди този спорт да се развие в България. Две от идеите на Инициативния комитет за честванията на 100-годишнината на спортиста са улица в Перник да бъде именувана с неговото име и да се създаде клуб по лека атлетика.