Даринка Дракева от бившето трънско село Клисура оглавява Дружеството на жените от Западните покрайнини

Даринка Дракева е родена на 18 януари 1911 година в село Клисура, Трънско, в семейството на Петър Дракев и Парашкева Тодорова. През 1919 година по силата на Ньойския договор, 19 села са откъснати от Трънския край и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци. Поради преследването на семейството от местните власти, Дракеви емигрират в София. Петър Дракев е майстор на дограма, утвърдил се като добър и търсен занаятчия, успява да осигури прехрана на семейството и да образова децата си. На църковния празник на Архангел Михаил е прието да се отбелязва Денят на Западните покрайнини. За пръв път това се случва на 8 ноември 1922 година и е прекъснато през 50-те години на ХХ век, съобщиха от Държавен архив-Перник.

Първоначалното си образование Даринка започва в село Клисура, където нейн учител е големия патриот Гаврил Любичев. До края на живота си тя остава непримирима радетелка за свободата на родния си Трънски край и обединението на България.

През 1930 година завършва Първа девическа гимназия и работи като писар в Софийския клон на Македоно-одринското опълченско дружество. Трудолюбива и отзивчива, прави впечатление със силно изявеното си патриотично чувство. Нейна заслуга е изготвянето на списъците на опълченците и четниците от тракийските чети, които тя предава на историка Иван П. Орманджиев, за да ги включи в своите трудове.

Даринка Дракева е член на Трънското младежко културно дружество „Западен край“. Тя представлява дружеството в създадения акционен комитет на младежките бежански дружества и взема дейно участие в работата му.

През 1932 година се създава Задруга на девойките от Западните покрайнини. Даринка взема участие в изработването на устава, а на учредителното събрание на 18 януари 1932 година е избрана за председател. По време на тригодишното съществуване на Задругата като самостоятелно дружество, девойките провеждат инициативи за привличане на вниманието на обществеността върху съдбата на бежанците от Западните покрайнини и техните близки, останали отвъд границата. Устройват траурни тържества, вечеринки, протестни събрания, на които Даринка Дракев не пропуска да говори за човешката трагедия и за носталгията на прокудените от бащиното огнище.

Паметен остава споменът за Даринка Дракева и нейната реч от 5 декември 1932 година на учредителния конгрес на Сюза на Македоно-одринските опълченски дружества. В словото си тя призовава всички „…без оглед на жертви, да заработим за ускоряване на деня на свободата. ..Аз вярвам дълбоко, че скоро майка България ще прегърне изгубените си рожби Западни покрайнини, Добруджа, Тракия и независима Македония…“На този конгрес уведомява присъстващите, че близо до сръбската граница, върху Слишовска могила, Трънско, се изгражда камбана на свободата, чийто звън ще призовава всички ни към изпълнение на дълга спрямо робите, ще напомня на поробените отатък границата, че отечеството не ги е забравило и ще предупреждава тираните, че надвисналият над тях юмрук скоро ще се стовари върху главите им. В дните на конгреса и във връзка с неговото откриване, се организира юбилеен сбор по случай 20 години от сформирането на опълчението, на който присъстват над 5 000 опълченци и се провежда голям парад.

Дефилиращите бивши опълченски дружини, строени по роти, под командването на полк. Петър Дарвингов, се предвождат от огромен подвижен макет на лъв, около който в националните си носии са застанали пет девойки, символизиращи България и четирите поробени територии. Представени са съответно от девойките: Весела Маринчева (България), Славка Христова (Македония), Величка Баева (Тракия), Вера Захариева (Добруджа) и Даринка Дракева (Западните покрайнини).

След 19 май 1934 година емигрантските организации са разтурени. Задругата на девойките от Западните покрайнини е принудена да се слее с Дружеството на жените от Западните покрайнини, за чийто председател е избрана Даринка Дракева. По същото време тя е студентка в Софийския държавен университет и завършва право през 1936 година. Отдава се на журналистическа и писателска дейност.
През 1940 година издава стихосбирката „Войнишки песни“, в която възвеличава героичния дух на българския войник. През последните години от живота си работи в Металургичен завод „Ленин“ – Перник. Умира на 27 февруари 1958 година, след продължително тежко боледуване.

Очеркът за Даринка Дракева е изготвен от доктор Николай Илиев, който като секретар на Комитета за изграждане на музей в Трън, поема ангажимент да проучи живота и дейността на заслужили трънчани, свързани с национално-освободителните борби. Използва сведения за нея от Радослав Тодоров, Първан Байкушев, Асен Миланов и Марин Стоянов. Убеден е в необходимостта от задълбочено проучване на дейността ѝ, характеризирайки я като „вдъхновена патриотка и величава организаторка, която увековечава в безсмъртни стихове и проза удивителните победи на българския народ през войните, както и черната мъка от сполетелите ни национални катастрофи.“

Личният фонд на доктор Николай Илиев се съхранява в Държавен архив-Перник и се състои от шест описа с 110 архивни единици с хронологични граници на документите 1861 – 2018 година.

Снимка: Държавен архив-Перник