Динамично време в първите 10 дни на месец декември, в навечерието на студентския празник с нови валежи от сняг и снежна покривка в населените места

Декември ще бъде с температури с 1 – 2 градуса по-високи от средните за месеца. Месечните суми на валежите за голяма част от страната ще бъдат около установените климатични норми. Средно, оценката за месеца, е с валежни количества до 30 – 50 литра на квадратен метър, а на места главно в Рила и в Родопите до 50 – 80 литра на квадратен метър. Повече валежи от климатичните норми се очакват в западните райони и в крайните южни части от страната, съобщи за Zapadno.com метеорологът Петър Янков.

През първите десет дни от декември времето ще бъде динамично с валежи от дъжд и сняг. От 3 до 4 декември ще вали дъжд, по-интензивен в южните и в източните райони, по планините мокър сняг, в североизточните райони дъжд и сняг. Със захлаждане от 6 до 8 декември ще вали сняг, като в населените места очакваната снежна покривка ще бъде от 10 до 20 сантиметра. В планините първата снежна покривка, от 15 до 35 сантиметра, ще се увеличава и около 8 декември и в края на първата десетдневка ще бъде от 50 до 80 сантиметра.

През втората десетдневка, в средата на месеца до 20 декември ще бъде сравнително топло, а мъглите в сутрешните часове ще бъдат често явление. В началото на третата десетдневка от 20 до 22 декември се очакват валежи от дъжд и сняг. Астрономическата зима ще настъпи на 22 декември, около 5 часа. Коледните празници се очаква да започнат без валежи. На 25, 26 и 27 декември се очакват валежи от дъжд и сняг. Ще вали по-интензивно в западната половина от страната. Затопляне на времето ще настъпи през последните дни на месеца. Ще бъде сухо, с условия за мъгли, температурни инверсии и замърсяване на въздуха в ниските места. На 31 декември в новогодишната нощ и рано сутринта на 1 януари ще превали слаб сняг в  западните райони.

КЛИМАТИЧНА СПРАВКА

Средните максимални температури за месец декември са между 4 и 8 градуса, а средните минимални между минус 3 и 4 градуса. Сухите периоди за месеца са между 1 и 4, 22 и 30 декември, а валежният период е 5 – 21 декември. Началото на астрономичната зима ще настъпи на 22 декември в 5:27 часа, когато слънцето влиза в знака Козирог. Мъглите през декември са трайни и често се задържат през целия ден. Най-мъгливи са западната част на Дунавската равнина, котловините и Пазарджишко-Пловдивско поле, където средният брой на дните с мъгла надминава 10. Средното количество валеж, което в по-голямата част от страната е между 30 и 60 литра на квадратен метър.

ГЕОМАГНИТНА ПРОГНОЗА

Месецът ще започне с магнитното поле на Земята със слаб интензитет до 5 декември. През периода от 4 до 7 декември геомагнитната активност ще бъде повишена, с условия за слабя буря на 4 декември. Периодите с очаквана повишена активнист са от 18 до 20 декември и от 22 до 26 декември, като на 18 декември и на 22 декември в северните ширини се очакват и магнитни бури. Впоследствие геомагнитното поле ще бъде с повишена активност до 23 декември. От 26 до 31 декември земното магнитно поле ще е спокойно и вероятността за бури е малка. Слънчевата активност ще бъде слаба.

НАРОДНА МЕТЕОРОЛОГИЯ

Народната метеорология включва прогнози за времето, които са основани на традиционните познания и наблюдения върху движението на небесните тела, атмосферните явления, поведението на животните, състоянието на дърветата и растенията. В тях е синтезиран многовековният трудов опит на селския стопанин и обикновено те се предават от поколение на поколение като потвърдено от практиката познание. За декември народната метеорология гласи:

Много сняг през декември обещава голямо плодородие. Ако на Игнажден (20 декември) времето е ясно, през април ще е суша, а ако вали сняг, април ще е дъждовен и ще бъде плодородно. Ако на Бъдни вечер (24 декември) времето е хубаво, то през август ни чака суша, а ако на Коледа е много студено, идната година ще има богата реколта.

МЕСЕЦ ДЕКЕМВРИ

Декември е първият зимен месец. Температурите продължаават да се понижавт, а валежите често са от сняг. Продължителността на деня намалява и 22 декември е най-късият ден през годината – 9 часа и 2 минути. Средно през повече от половината дни времето през декември се определя от антициклон. Обикновено при такива обстановки в планинските райони е предимно слънчево и сравнително топло, а в ниските места – мъгливо и по-студено. Често се случва температурите в планините да са по-високи отколкото в равнините. Явлението, при което температурата се повишава с увеличение на надморската височина се нарича – температурна инверсия. То е много характерно за зимните месеци и е добре познато на любителите на планината. Имало е случаи, когато температурите по най-високите върхове са с 10 – 15 градуса по-високи отколкото в котловинните полета, разположени в подножието на планината. Поради температурните инверсии в ниските места мъглите са трайни и често се задържат през целия ден. Най-мъгливи са западната част на Дунавската равнина, котловините и Пазарджишко-Пловдивско поле, където средният брой на дните с мъгла надминава 10.

Средното количество валеж, което пада през последния месец на годината в по-голямата част от страната е между 30 и 60 литра на квадратен метър. Поради често преминаващите средиземноморски циклони в южните райони и в планините средната сума на валежите надминава 100 литра на квадратен метър. Често в Дунавската равнина и високите полета на Западна България валежите са от сняг и в тези райони се образува снежна покривка с дебелина обикновено до 20 – 25 сантиметра. При създаването на валежна обстановка и падането на обилни снеговалежи в някои райони дебелината на снега надминава половин метър. Обикновено снеговалежът е съпроводен от силни ветрове и главно в Източна България се образуват снежни виелици и снегонавявания, при които отделни преспи достигат до 3 – 4 метра дебелина. Те са причина за затворени пътища и откъснати от света населени места. Почти винаги след спиране на снеговалежите над странта се изяснява и минималните температури са много ниски – под минус 10 – 15 градуса.

Най-ниските температури през декември са били между минус 23 и минус 28 градуса, а по Черноморието поради затоплящият ефект на морската вода, малко по-високи – до минус 20. Най-студено е било в Ихтиман минус 34 градуса, в Ботевград и в Божурище – минус 32, в Трън – минус 31 градуса. В София най-ниската измервана температура през декември е минус 27,5 градуса, в Плевен – минус 24, и в Пловдив – минус 21,7 градуса. От началото на новия век най-студен декември е регистриран през 2001 година, когато средните температури са с 3 до 6 градуса по-ниски от нормалните. Тогава в София само през 5 дни от месеца температурата минава над нулата, а в Русе през целия месец има снежна покривка. Снеговалежите са чести като софиянци и пловдивчани посрещат коледните празници с половин метров сняг.

При пренос на по-топъл въздух, най-често от югозапад температурите се повишават и достигат необичайните за сезона 15 – 20 градуса. Тогава се наблюдават така наречените “поврати на топлина”. Дните с такива обстановки са малко. Те са най-често между 12 и 16 декември и към края на месеца. Между 26 и 30 декември това затопляне е известно като новогодишно затопляне и е свързано с преминаването на средиземноморски циклон, преминаващ северозападно от страната. Обикновино в местата северно от планините духа силен вятър – фьон, чийто пориви се опитват да развалят новогодишните празненства, както това се е случило на жителите на столицата и нейните гости през 1975 година. След това преминава студен фронт и Новата година идва със сняг и нови надежди!

Подробна информация за времето в реално време може да научите и чрез Фейсбук страницата Meteo Tv или на сайта www.wap.tvmet.com.

В публикацията са използвани снимки от архива на Zapadno.com и Meteo Tv