С какво се отличават образците на бусинското грънчарство, които достигат до Пирин, Родопите и долината на Струма и Места

На 12 декември се отбелязва празникът на занаятите и Денят на грънчарите и казанджиите. През втората половина на ХХ век свети Спиридон е обявен за покровител на плетачи, тъкачи и кошничари. Първото писмено сведение за бусинското грънчарство се среща в приписка на Бусинското евангелие, където се съобщава за дарение на църквата, направено от майстор-грънчар през 1784 година. В периода XVIII – XIX век грънчарството е широко развито – почти във всяка къща в село Бусинци има работилница. Майсторите продават стоката си в Трънско, Брезнишко и Радомирско, по долината на Струма и Места, но стигат и до Пирин и Родопите, съобщиха от Държавен архив-Перник.

Произведенията на бусинската керамика се отличават с чиста и гладка линия, пише ентологът Цветана Манова във футляр, посветен на образците на бусинското грънчарство. Формите на съдовете имат първична сила и топлота. Продиктувани са от практическите нужди на хората – паници, стомни, гърнета. Майсторите грънчари от Бусинци правят рукатки за носене на храна на нивата, плоски за ракия, крондири за вино, пушилки за пчели, тави, гавази за ракия. В Средна западна България не е развито медникарството и керамиката задоволява нуждите на бита, отбелязват от Държавния архив в Перник.

Бусинските съдове са предимно оцветени в различни нюанси на зеленото и жълтото или са само теракотни. Украсата им е проста и е съобразена с формата. Използват се врязаните вълнообразни, напречни или прави успоредни линии, спираловидни извити рисувани мотиви. Големите съдове за зимнина имат успоредно разположени шнурови орнаменти, които освен за декорация служат и за заздравяване на съда. При изработването на сватбените крондири грънчарите изграждат цели тематични композиции от хора, животни и предмети, които са доказателство за професионалното майсторство на бусинските грънчари, добавят от учреждението.

Снимка: Zapadno.com – архив