Работници на трънското ВиК палили огън в ледена зимна нощ, за да могат да отстранят авария, оставила Трън без вода

За себеотрицанието в професията могат да разкажат малцина, предимно хората, работили със свои колеги. А още по-малко са тези, които могат да споделят как работници на ВиК-Трън се справят с авариите по водопреносната мрежа на местата в общината, които се обслужват от дружеството. Повече от 30 години трънчанинът Емил Григоров е бил част от местния клон на ВиК-Перник, предаде репортер на Zapadno.com.

Емил Григоров е работил във ВиК-Трън в продължение на 36 години. Бил е началник на местния ВиК клон и редом със своите колеги е обикалял гори и долини, за да отстраняват аварии по водопровода. Един от случаите, който никога няма да забрави и предизвиква чувства в него е от края на 80-те години на миналия век. Зимата на 1987/1988 година той и колегите му работят по отстраняването на аварии по довеждащия водопроводо от помпената станция в трънското село Банкя до резервоара за град Трън. “Минус 20 градуса беше, сняг. Отиваме на Банкя. Правиме една, две, три аварии. Прибираме се и в резервоара не влиза вода. А това се случва в 6 часа вечерта. Викам: “Момчета, ще работим ли?” – “Ще работим”, му отговорили колегите.

Аварийната група починала от отстраняването на трите аварии в студа край село Банкя и отново се върнали в района. Бившият началник обясни, че работниците използвали времето необходимо за изчеждане на водата от водопровода за почивка, тъй като при вода в него няма как да работят. “Някъде към 9 и половина – 10 вечерта тръгнахме. Там си запалихме огън. От Трън си носихме кашончета и ‘почваме. Имаше един Тони, който работеше при нас, пазач беше. Дойде при нас и го пратих при жена ми за туршия, спържа, сланина и друга храна, за да се подсилим. До 4 сутринта сме работили. Тогава лампи на ток нямаше, светихме си със запаления огън. Тъй като банската вода е топла – 17 градуса, и всеки искаше да работи в изкопа. Навънка беше минус 20 градуса, а водата 17 градуса. Като се прибирахме бензинът на джипа ни свърши при бунгалата преди резервоара. Някои останаха в колата, а аз със Спас, който е глухоням тръгваме двамата”, спомни си Емил Григоров. Като пристигнали до резервоара за град Трън се оказало, че от тръбата на довеждащия водопровод едвам влиза струя с вода при положение, че е трябвало да се изливат по 27 литра в секунда. “Това няма да го забравим. Просълзявам се… Резервоарът празен. Стана ми лошо и гледам отгоре резервоара. Добре, че беше тоя Спас. Хвана ме за ръцете и ме издърпа. Щях да падна от 3 метра в празен резервоар и да ме няма”, разказа бившият началник на ВиК-Трън Емил Григоров. Неговият колега Спас започнал да вика за помощ от възвишението край резервоара. “Аз живея под резервоара и жена ми ме чака. Тя чула, а Спас искал помощ от джипа. Дойдоха и ме взеха. Сутринта легнах си към 5 часа. Жена ми ми даде някакво успокоително да спя”, разказа още Емил Григоров. Той заръчал на колегите си в 8 часа да бъдат отново на ВиК-Трън, за да потеглят към Банкя да търсят аварията. От успокоителното Григоров не успял да се събуди навреме, а станал около 8:30 часа сутринта. Побързал да отиде до ВиК-Трън, но с учудване установил, че колегите му тръгнали сами да работят. “И всичко на ръка се работеше. Четири километра е прекопан водопроводът от войници през 70-те години. Войниците като са слагали муфи, се вкарват със скоби. Оказа се, че 7 – 8 войника като се правили водопровода, който е 300 на 5 атмосфери и 250 на 10 атмосфери. Гуменият уплътнител е ей такъв (бел. ред. показва на ръка големината му), даже по-голям. Те са ги рязали наполовината да се вкарва скобата по-лесно. И гумата излиза от муфата. Това съм го казвал и никой не ме е признал”, каза още Емил Григоров. В онези години той искал да се докарва гравитачна вода от Кървав камък. Така няма да се налага заплащането на електроенергия за помпи за вода, които работят на помпената станция в село Банкя.

Виж също...

Loading...