Поетесата от Долна Секирна Светла Маринова посвети ново стихотворение на селото си, добрите хора в него и привързаността си към тях

Поетесата по душа Светла Маринова, която има родословни корени от брезнишкото село Долна Секирна, посвети ново стихотворение за населеното място, предаде репортер на Zapadno.com.

Стихотворението е озаглавено “Селцето ми” и е посветено на село Долна Секирна и хората в него. “Посветено е на моето село, на добрите хора и моята искрена обич и привързаност към тях”, сподели Светла Маринова.

Светла Маринова е от Перник, но Долна Секирна е селото, в което прекарва детските си години. През последните няколко години тя посвещава стихотворения за селото и сурвакарската традиция. Тя работи активно за развитието на културата в населеното място.

Селцето ми
Селцето Долна Секирна
Малко е!
Тук там останали са хора.
Поостаряли!
Но ще ме прегърнат,
на добрия поздрав
с добро ще ми отвърнат!
Грижат се и за земята,
чушчици, домати,
да не се забравя секирската салата!
И ми дават ей така без нищо, просто от сърце,
радват ми се, че съм тук,
тук в малкото селце!
Кой погача ще ми омеси,
кой баница ще ми завърти,
сякаш времето назад,
към детските ми спомени лети!
Усещам тихия живот,
в реката, в полята,
в аромата на цветята !
А Балканът ми е като хоризонт,
зеленина, зеленина,
за душата ми подслон!
И какво като съм пришълец,
щом от корена ми се
влива живец?
Корена, тръгнал от някъде, в Секирна
та чак до днес възражда
душата ми немирна!
И какво от туй, че съм
пришълец,
щом искам отново да се
възродя,
душата на дедите
в себе си да преродя!
Какъв пришълец?
Тук е старата ми къща,
усещам онова време,
на всички живяли в нея!
Стъпвам и усещам познато,
пътека утъпкана от
последното ми детско лято!
Усещам любовта на хората,
онази пословична доброта!
Аз съм си една от тях!
И винаги ще ги прегръщам,
защото те ме задържат,
те ме връщат!
И онази Секирска красота,
реки, Балкан, поля, земя!
Земя ухаеща на душевна свобода!

Светла Маринова

Снимка: Zapadno.com – архив

Виж също...

Loading...