С какви предизвикателства динозавърското находище в Трънско посрещна палеонтолози в седмата изследователска експедиция

Находището на фосили от времето на динозаврите в Трънско е колкото вълнуващо като звучене и представа в съзнанието на човек, толкова и криещо опасности и предизвикателства пред изследователите. Тази година динозавърското находище се изследва от екип с учени, който участва в седмата палеонтологична експедиция на това място, предаде репортер на Zapadno.com.

От началото на месец август група палеонтолози и геолози са отседнали в град Трън. Тяхната задача е да продължат да разкриват на човечеството какво е скрито под пластовете земя в пограничната община и се е съхранило в продължение на над 83 милиона години. Началото на август е желаният период за теренна работа, тъй като това е най-сухият период от лятото и годината. Тази година този период съвпада с продължителното засушаване в района, което е предизвикало напуквания в земята. От своя страна напукванията оказват влияние на работата на учените. “Нещата се случват относително нормално. Въпросът е, че засушаването създава някои малки проблеми, защото скалите в находището имат високо съдържание на глинест материал. А пък когато е сушаво глината се разпуква. При липса на достатъчно валежи повърхностният слой, който е близо до повърхността е силно напукан. Това означава, че и вкаменелостите, които намираме там и тръгваме да ги изваждаме, също са изключително напукани. Доста се разпадат и са станали по-чупливи от обичайното. Те по принцип са напукани, защото през находището минават някои дребни разломи. И чисто тектонски са натрошени костите. Но за този момент се справяме. За този момент имаме интересни находки”, сподели за Zapadno.com асистент Владимир Николов от Националния природонаучен музей при БАН. Златната среда за работа на учените на терен е времето да не бъде нито твърде влажно, нито прекалено сухо. В първите две години на научната експедиция времето е било най-благоприятно за работа. Последните няколко години в средата или края на експедицията дъждовни дни скъсяват времето за работа на терен. “Трябваше или по-рано да прекратим експедицията, или в средата на експедицията два дни да се занимаваме с други неща. Например да правим геоложки обход на района, да търсим дали на други места се разкриват същите скали. Просто защото находището беше недостъпно. Когато паднат дъждове стигането на находището е трудно. Много е хлъзгаво, опасно е. Някой може да се нарани, което разбира се никой от нас не иска”, добави асистент Владимир Николов.

Овлажняването на терена пречи и на разкриването на вкаменелостите. “Това, че ние се омърляме и инструментите също. Но като хванеш един фусил – ти със самото хващане го замазваш и не можеш да видиш какво си хванал. Започва едно чудене, едно гледане. Някой път сме събирали клонки, които приличат на костички точно, защото са омазани. На повърхността прилича така и като го измием се показва друго”, поясни за Zapadno.com доцент Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН.

До средата на тазгодишната палеонтологична експедиция най-интересната находка е открита от магистър Ралица Богданова от Националния природонаучен музей при БАН. Нейното откритие е почти цяла кост от праисторическо животно. “Находката я открих с методична работа и бавно. Но това е начинът. С груба сила не става. Не се бърза и внимателно се оглежда всичко”, сподели за Zapadno.com Ралица Богданова. За нея работата на терен е изтощителна, но накрая на деня удовлетворяваща. “Като видиш резултата и намериш това, за което си дошъл, забравяш наистина всички трудности. Но това е част от работата ни и общо взето сме свикнали”, добави още тя.

Да подредиш фрагменти от праисторическо животно с помощта на малки разпръснати частици е като пъзел. Асистент Владимир Николов от Националния природонаучен музей при БАН е убеден, че по-интересни са дребните фосили, отколкото големите запазени вкаменелости от динозаври и други животни, обитавали планетата ни по това време. “Те дават всъщност цялостната картина каква е била обстановката тук. Динозаврите са впечатляващи, защото са големи и интересни, но са една малка част от цялото биологично разнообразие, което е съществувало в района. Гигантските животни и гигантските кости са били заобиколени от безброй други по-малки организми, които на практика съставляват по-голямата част от екосистемите. Всички малки земноводни, риби, както и костенурките, които намираме. Говорим, че тук в Трънско е динозаврово находище, но на практика най-често срещаните останки от гръбначни животни са костенурки. Важно е да събираме абсолютно всички фосили, които намерим. Не само големите динозавърски кости”, каза асистент Владимир Николов.

Професор доктор Марлена Янева и доцент доктор Любомир Методиев от Геологически институт при БАН също участват в тазгодишната палеонтологична експедиция в Трънско.

Снимка: доцент Латинка Христова – архив