Под Трънско има запаси с вода за 100-хиляден град, Брезник е щял да се захранва от Трънска Банкя

от: Редактор · август 13, 2024

В последните години водоснабдяването става все по-обсъждана тема в обществото. Въпросите, свързани с водата, са актуални и в Трънско, особено в летните месеци. Такива въпроси са били повод на дискусии и преди повече от 50 години. Интересен, но малко известен сред широката общественост факт е, че под земята в пограничната община стоят големи количества с водни запаси. Те все още не са оползотворени и само силна държавна политика би могла да ги вкара във водопреносната мрежа на Трънско, предаде репортер на Zapadno.com.

През месец юни 1972 година тогавашният Градски народен съвет-Трън заседава. В дневния ред на юнската сесия е включен доклад от началника на ВиК-Трън Борис Андреев с информация за водоснабдяването на населението в районите на Градския народен съвет, състоянието на вододайните зони, както и водопроводните мрежи и съоръженията. Протокол от проведеното заседание се съхранява във фонд номер 188 в хранилището на Държавен архив-Перник и е достъпен за читатели.

Началникът на експлоатационното звено на ВиК в Трън Борис Андреев отбелязва в доклада си, че състоянието на водопроводната мрежа, съоръженията към нея и задоволяването на жители в града с питейна вода не са задоволителни. От доклада научаваме, че за задоволяване на нуждите на града е необходим приток на вода от 15 – 20 литра в секунда. Тогава са подавани едва 5 – 6 литра в секунда. Извън информацията от доклада е важно да се отбележи, че в началото на 70-те години на XX век помпената станция в трънското село Банкя, от която голяма част от град Трън днес черпи вода, не е била изградена. Нейното изграждане се случва през 80-те години на миналия век. Преди половин век основният източник на вода за града е водопровод от каптиран извор в района на село Зелениград. Домакинствата в Трън също не са били толкова много, тъй като жилищните блокове в квартал “Мурговица” все още не са изградени.

Докладът от 1972 година информира още, че всички вододайни зони на каптажи и резервоари са заградени с железобетонни колове и бодлива тел и се намират в добро хигиенично състояние. От водопровода от Зелениград са били направени отклонения преди навлизането му в града. Местата, за които водата се е отклонявала са село Зелениград, бившия завод “Ерма”, трудовото поделение, махала “Власина” и бензиностанция. “При това положение на всеки може да стане ясно какво може да се получи и кой от кого ще зависи и каква вода ще постъпи в града, като имате в предвид, че дебита в момента на водоизточника в село Зелениград е от 5 до 6 литра в секунда максимум”, пише началникът на ВиК-Трън Борис Андреев в доклада до Градски народен съвет-Трън. Една част от старата водопроводна мрежа на Трън е изградена през 1921 година и според експертите от ВиК не е била оразмерена правилно по щрангове, които минават по улиците за всеки квартал. Документът отчита какво е състоянието на водопроводните съоръжения в селата Ездимирци, Банкя, Петачинци, Ломница, Туроковци, Забел и Глоговица.

Освен отчетност докладът дава и предложения. Те са за докарването на нов водоизточник, нов проект за нова водопреносна мрежа на града, забрана ползването на питейна вода за всякакви други нужди, освен домакински-битови и воденето на постоянна борба от институциите и обществеността за пестенето на живителната течност.

След представянето на доклада тогавашните общински съветници започват дискусия. В изказванията се отличава становище, че за водоснабдяването на Трън трябва да се мисли десетилетия напред, а не само за следващите няколко години. В крайна сметка Градският народен съвет на Трън излиза с решението да се продължи спазването на заповед, с която се ограничава използването на вода за трудовото поделение, завода и бензиностанцията. Освен това трябва да се изясни въпроса с водоснабдяването на завод “Ерма” и спирането на отклонението на питейна вода за него. Това пише още в протокола на Граския народен съвет, който се съхранява във фонд номер 188 в хранилището на Държавен архив-Перник.

Около десетилетие след това темата за водоснабдяването на Трънско е подхваната на държавно ниво. През 80-те години на миналия век тогавашно държавно предприятие с дейност, свързана с хидрогеоложки проучвания, извършило анализи на водните запаси в пограничната община. Това си спомня историкът от Трън Кирил Марков, на когото баща му работил дълги години в Община Трън. “Баща ми беше над 27 години началник на финансов отдел в Общината. Макар и планова икономика вътрешни плащания си е имало по някакъв начин. Самото предприятие не мога да цитирам по спомен наименованието му. Но то е имало дейност за проучване на водни ресурси. Било е ангажирано от Общината в Трън. Може и да е било национална програма, може да е било и към друго голямо предприятие. Не мога точно да кажа. Но всъщност един месец, доколкото баща ми казваше, с джипове са обикаляли Трънско. Това е непосредствено преди направата на Банския водопровод и на хващането от Банкя. Цялостната идея е била къде в Трънско може да се докара гравитачна вода да се захрани града. В този месец са си правили проучванията. Техен доклад пред Общинския съвет е бил много любопитен и интересен. Хидрогеолозите съобщават няколко варианта за града. Най-силният вариант е местността “Пуста Еловица” до селата Еловица и Шипковица. Там са вековни букови масиви. Съобщават, че там би могло да се извърши водохващане, което може да захрани гравитачно 100-хиляден град. Това е най-сериозното – с най-голям обем, количество и така нататък. Следващото значително проучване са водите от Руй. Има една местност по пътя за Руй, откъм село Ломница, казва се “Три реке”. Тамошното им наблюдение и изчисления доказват, че в града може да бъде докарана гравитачно вода, която може да захрани 30-хиляден град. По-перспективно явно е било от “Пуста Еловица”, защото констатацията е била, че може да захрани и селата, които са до града”, разказа за Zapadno.com историкът Кирил Марков. Водохващането от Руй е могло да бъде вкарано до Трън през стар водопровод, който се простира от местността “Манастирско ливаге” през гората и скатовете.

След направеното мащабно проучване трябвало да бъде взето окончателно решение. “Междувременно в община Брезник вододайния язовир “Красава” не е бил построен. По това време Брезник много е страдал за вода. Имало е идея с помпени станции да се отведе водата от село Банкя до Брезник, за да се захрани. В цялата тази ситуация се намесва генерал Славчо Трънски. Как се е случило не мога да кажа, но вероятно пак на някое заседание на Общински съвет или нещо такова. Но той категорично отказва на брезничани да им бъде предоставен този водоизточник, защото е минерална вода. Колко е минерална и колко не е. Има изследвания на Банската вода. Знае се, че е с лека минерализация и е от карстов извор. Не е вода като тези в Девин, Хисаря или Велинград. Извира от земята с постоянна температура от 18 градуса. Така генерал Славчо Трънски с неговото мнение надделява неговото да е – да не бъде предоставено на Брезник. И всъщност с решение на тогавашните общински сесии се решава да се направи големият резервоар на “Китка” и да се хване водохващането от Банкя чрез помпена станция. По този начин градът се обрича да е със скъп водоизточник при положение, че е могло съвсем друго нещо да се случи”, каза още Кирил Марков. Той смята, че решението за докарване на водата от село Банкя за Трън е погрешно.

Преди повече от 30 години бивш кмет на Зелениград, на когото всички казвали “чичо Хомич”, дал предложение да бъде прекаптиран изворът от трънското село, тъй като още тогава каптажът бил избил и водата не влиза в първичните резервоари. Водоизточникът от Зелениград за Трън все още се използва, въпреки че е със стари етернитови тръби, които излъчват във водата азбест, причиняващ рак. Още в началото на XX век чрез закон в Северна Америка е забранено използването на този вид тръби и панелното строителство именно поради тази причина. Мнението на Кирил Марков е, че ако се вложат средства в прекаптирането на водата от Зелениград, живителната течност в града ще достига и няма да има недостиг.

Сондажно проучване за вода в общината е правено и преди половин век. В миналото в продължение на няколко години сондажи от сондажна бригада са били разполагани по цялото протежение на река Ерма – от покрайнините на града до границата със Сърбия. “Нямам си на идея колко дълбоко са могли да дупчат или колко не са. Стойката на сондата беше около 20 метра. Тези хора бяха с фургони и може би са били към предприятието за водно стопанство, което изгради язовира (бел. ред. язовир “Ярловци”). Пак по спомен от баща ми, когато е дупчено в местността “Гардан” между Главановци и Джинчовци, тази сондажна бригада е докладвала за воден пласт от няколко метра на дълбочина 50 – 60 метра. Вероятно това е най-дълбоката зона на каменното корито на Ерма”, спомни си Кирил Марков.

Най-старото водохващане за Трън е в местността “Шиловъц” и все още няколко няколко къщи са захранени от него. Това водохващане е от годините преди 9-те септември 1944 година, а тръбата от него е желязна и отдавна е изгнила. “Той е бракуван, макар частично подаващ вода. Основно значение би имало, не само следенето на водоизточниците, но и поддържането им. Жалкото е, че няма национална политика за почистването на тези големи и стари съоръжения. Трябва да има много по-сериозно отношение към тези неща”, коментира Кирил Марков.

Интересен факт е, че широколистните гори задържат вода. През последните години заради резките климатични промени дърветата от този вид еволюират. Това обясни за Zapadno.com дългогодишният лесовъд инженер Юлий Сираков. “Широколистните гори имат функцията така наречените “водоотточни” и “водорегулиращи” функции. Това е основната характеристика за тези видове. Основно това са годишното количество валежи, които се натрупват – запасеността на почвата, основно през есенния и зимния период. Широколистните дървета посредством гъстата корона заради гъстите листа, които не допускат слънчевото греене на пряка слънчева светлина и изключително добрата коренова система. В голяма част от случаите кореновата система преобладава колкото е големината на короната, понякога достига в пъти повече като мрежа и канали в почвата. С всичко това широколистните дървета имат способността да поглъщат голяма част от влагата през тези корени и след това постепенно да я пропускат през годината. Това е регулиращата част на широколистните дървета. Те способстват за запазване на годишния цикъл на водата. В един момент е много топло и достигнат екстремални температури. За отделните дървесни видове екстремалните температури са различни. Някои са по-устойчиви или така наречените “ксерофитни” видове. При други като дъба и бука, в момента когато станат екстремални температури (над 30 градуса), тургора на листа се свива с цел да предпази изпарението и изсмукването на влагозапасеността в почвата и предотвратява изпаряването на влагата в почвата. Това е така наречената “транспирация”. Тя спира изпарението. Когато пък е много повече водата, листът е в изправено състояние и той изпарява интензивно. По този начин расте и трупа хранителни вещества”, обясни за Zapadno.com инженер Юлий Сираков. Лесовъдът споделя мнението, че широколистните видове в България са много важни. “В последните години резките промени в климата водят дотам, че вече дори и на широколистните видове им е трудно. Когато вече стигнат дотам, че вече е изчерпан запаса в почвата, те започват да се освобождават от листата. Започват да пожълтяват долните листа. Винаги с приоритет снабдяват най-горната част на върха след това долните листа. Това дърво няма да изсъхне. Следващата пролет това дърво пак ще стартира и пак продължава”, добави още инженер Юлий Сираков. Експертът обясни, че видът на основните скали, от които са съставени планините, също играе роля за водата. Например планините със скали от гранит качват подпочвените води на повърхността. “Ако структурата на планината е изградена от варовик, глина и други минерали, водите не са на повърхността. Те са ниско, те са подпочвени. Затова е важно от какъв минерал е изградена планината”, допълни лесовъдът.