Край Трън са открити първите в България находки от праисторически вид риби, които нареждат общината в значимите за изследователите места
Вкаменелости, открити в динозавровото находище край град Трън са първите находки от панцерни щуки в България. Екип, ръководен от асистент Владимир Николов от Националния природонаучен музей при БАН, публикува описанието на първите фосилни останки от панцерни щуки в България в специализираното научно списание Cretaceous Research (Q1; Impact Factor: 1.9), съобщиха от музея.
Съавтори на научния материал са асистент Владимир Николов, доктор Пламен Андреев (Research Center of Natural History and Culture, Qujing Normal University, China), студентът по геология в Софийския университет Георги Войков и доцент доктор Дочо Дочев от Софийския университет. Вкаменелостите са на около 83 милиона години и са открити в динозавровото находище край град Трън в периода 2020 – 2023 година. Находките разкриват нова информация за разпространението на тези хищни риби из островите на Европейския архипелаг през епохата на късната креда.
Панцерните щуки (семейство Lepisosteidae) са група хищни лъчеперкови риби, които в наши дни се срещат единствено в югоизточните части на Северна Америка, Централна Америка и Куба. Съвременните представители на семейството са общо 7 вида, разделени в родовете Lepisosteus (4 вида) и Atractosteus (3 вида). В геоложкото минало, особено през кредата, панцерните щуки се радвали на по-голямо видово разнообразие и по-широко географско разпространение – техни вкаменелости са открити в Северна и Южна Америка, Европа, северните части на Африка, Мадагаскар и Индия.
Изследваният фосилен материал е събран от динозавровото находище край град Трън в периода 2020 – 2023 година и включва 9 зъба и 3 люспи. Осем от зъбите са открити в седиментни проби, събрани през 2021 година и обработени в лабораторията на Националния природонаучен музей при БАН. Въпреки че останките са твърде фрагментарни, тяхната форма и анатомични особености – вертикалните бразди по повърхността на зъбите и дебелите люспи, покрити от тънък хиперминерализиран (емайлоподобен) външен слой с микроскопична орнаментация – безспорно показват, че принадлежат на риби, представители на семейство Lepisosteidae, отбелязват от Националния природонаучен музей.
Най-старата панцерна щука (Nhanulepisosteus mexicanus) е на възраст около 150 милиона години и е открита в Мексико. Първите представители на групата на съвременните панцерни щуки изглежда се появяват в началото на късната креда, преди около 100 милиона години. В Европа са известни около 28 фосилни находища с останки от тези хищни риби, като повечето от тях са с възраст около 72 – 66 милиона години и са разположени в западните и централните части на континента. Изключение са няколкото находища в Румъния, но в края на мезозойската ера тези територии са били разположени западно от настоящата си позиция.
Вкаменелостите на панцерни щуки открити в Трънско са едни от малкото в Европа, които са по-стари от 80 милиона години и, поне за момента, бележат най-източната точка от разпространението на тези риби в рамките на Европейския архипелаг. Съвременните представители на семейство Lepisosteidae са подчертано сладководни хищници, но за някои от видовете са налични данни, че понякога навлизат в бракични водоеми и дори в морски води. Смята се, че същото се е отнасяло и за роднините им от времето на късната креда. Трънските фосили изглежда са първите находки от сладководни мезозойски риби открити в България.
Изследването е финансирано от Национален фонд „Научни изследвания“, Министерство на образованието и науката (Договор № КП-06-Н44/6). Теренните проучвания в периода 2020 – 2022 година са подкрепени финансово от The Jurassic Foundation, фондация „Карол Знание“, “Геоложки Консултации Мургана” ООД и “Обединена българска банка”.
Хипотетична реконструкция на панцерната щука, обитавала сладководните басейни в района на днешния Трънски край, преди около 83 милиона години
Илюстрация: Владимир Николов
