Старият Знеполски път е издигнал ролята на трънско село като важна меджинна пътна станция

В много запазени писмени документи се споменава, че при царуването на Иван Асен II се съживява старият Знеполски път. Така е издигната ролята на трънското село Стрезимировци като важна междинна пътна станция. Това е записано в книжка за параклиса “Свети Архангел Гравриил” в Стрезимировци, която е издадена през 2001 година.

Данните в книжката са събрани и записани от Мария Мариянова-Ангелова, която до края на земния си път обгрижва изграденият по нейна инициатива и бащина заръка параклис. В периода на управлението на Цар Иван Асен II в Трънско са изградени повече от 40 църкви и манастири, сред които църквата “Свети Георги” в село Бераинци, манастирът “Света Богородица” край село Велиново, манастирът “Свети Никола Глава” в село Главановци и други. Последвали векове на застой и упадък на духовното развитие на района.

В края на 50-те години на XIX век била изградена църквата “Свети Архангел Михаил” в Стрезимировци в местността, която след Ньойския договор от 1919 година попада в границите на Сърбия. В местността “Църквище”, която се намира в българската територия на откъснатото трънско село Стрезимировци, била поставена малка камбанка. Тя заменила старо дървено клепало, но била открадната през 1885 година, когато сръбските войски отстъпвали към Власина.

След Освобождението от турско робство за населението на село Стрезимировци останало като традиция да се празнува освен денят на “Събор на Свети Архангел Гавраиил” и този ден, който е посветен на светеца Георги Победоносец през месец май. Празникът в този ден бил посветен освен на овчите стада и пастирите, но и на младите българи, които отивали да служат войници в армията.

През месец юли, когато се отбелязва празникът на светеца Архангел Гавриил, селяните в Стрезимировци спирали всякакъв вид работа и селскостопанска дейност. В ранни зори с песни младежите поемали към Рудин планина, за да наберат малини. По това време възрастните селяни организирали приготвянето на курбан от едър рогат добитък. Добитото месо от животно раздавали срещу заплащане, а на крайно бедните то се давало безплатно. Приготвената курбан чорба се разливала на всички богомолци, посетили празнуването.

След подписването на Ньойския договор и последвалите години на социализъм в България събирането за празника е забравено. “Църквището” бива почистено с усилията на баба Лала, баба Тона Тодорова и баба Станка Рангелова. Първите църковни свещи се припалват отново през месец юли 1990 година. Така се заражда идеята да се възстанови честването на наричания в миналото от местното население “летни Свети Рангелов ден”. На едно от тези тържества Славчо Мариянова предлага да се изгради параклис с името на светеца Архангел Гавриил. Той не успява да види материализирана своята мечта, но дъщерите му Мария и Божана, техните семейства и съмишленици от селото поставят началото на градежа и до началото на XXI век параклисът е изграден, пише в книжката за историята на духовното място.

Снимка: Наталия Стойнева

Виж също...

Loading...