България е намаляла с около 2,5 милиона души за последните 30 години, продължителността на живота в страната е най-ниска в Европейския съюз
България е изправена пред сериозни демографски предизвикателства, които пораждат множество обществени дискусии относно националното благосъстояние и перспективите за развитие на страната. От началото на 90-те години на XX век населението е намаляло с около 2,5 милиона души, което се дължи както на глобални тенденции като спад в раждаемостта и застаряване на населението, така и на специфични за страната фактори. Тези промени имат дългосрочни икономически последствия за съвкупното производство, пазара на труда, социалното осигуряване и регионалното развитие, става ясно от доклад на Съвета за икономически анализи към Министерски съвет.
Демографските показатели показват негативни тенденции: раждаемостта остава под нивото на заместване на населението, въпреки бавното и възстановяване от началото на новото хилядолетие. Смъртността в България е сред най-високите в Европейския съюз, а продължителността на живота е най-ниската – 74,2 години, при средно 80,6 години за Европейски съюз. Населението намалява поради отрицателните естествен прираст и нетна миграция, особено в периода 2012 – 2019 година. От 2010 година се наблюдава значително увеличение на демографския натиск върху населението в трудоспособна възраст.
Икономическите ефекти от тези демографски тенденции са значителни. Анализът показва, че след 2009 година демографията оказва силно отрицателно влияние върху растежа на брутния вътрешен продукт, като средният отрицателен ефект е около 0,9 процентни пункта годишно. Това представлява около 45 % от средния годишен темп на растеж на брутния вътрешен продукт за периода 2010 – 2021 година. Отрицателният ефект се дължи главно на емиграцията и промените в структурата на населението. В бъдеще, без промяна в икономическите условия и политики, има риск този отрицателен ефект да продължи, а след 2035 година дори да се засили поради ускоряване на застаряването на населението.
Демографските промени в България представляват сериозен риск за икономическия растеж и устойчивостта на социалните системи. Необходим е стратегически и дългосрочен подход за разработване и прилагане на политики, насочени както към непосредствените, така и към дългосрочните последствия от тези тенденции. Само чрез координирани усилия и интегрирани решения страната може да преодолее демографските предизвикателства и да осигури устойчиво икономическо развитие.
За да се отговори на тези предизвикателства е необходимо прилагане на комбиниран подход, предполагащ както директни, така и компенсаторни политики. Директните политики могат да включват както мерки с дългосрочно действие като стимулиране на раждаемостта и подобряване на здравния статус на населението, така и такива с по-краткосрочен ефект, свързани с управление на миграционните процеси. Компенсаторните политики могат да бъдат насочени към увеличаване на заетостта, повишаване на производителността и подобряване на качеството на трудовите ресурси чрез образователни политики и инвестиции в продуктивен капитал.
Автори на изследването са членовете на Съвета за икономически анализи Калоян Ганев, Георги Камбуров, Георги Кочарков, Пламен Ненов и Ралица Симеонова-Ганева, както и Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека на Българската академия на науките.
Снимка: Zapadno.com – архив