Средната месечна температура за ноември в повечето райони на страната ще е над нормата, месецът започва със захлаждане и валежи

Тази година през месец ноември средната месечна температура в повечето райони ще бъде над климатичната норма. Валежите ще бъдат около климатичните норми, като повече валежи от нормалното се очакват в началото на втората десетдневка и в края на третата десетдневка от месеца – в западните части от страната, в Горнотракийската низина и в Родопите, съобщи за Zapadno.com метеорологът Петър Янков.

Средните климатични максимални температури за  месец ноември са между 9 и 14 градуса, а средните минимални – между 1 и 6 градуса. Валежните периоди през месеца са между 3-ти и 5-ти; и от 15-ти до 18-ти ноември, като валежните количества са от 40 до 80 литра на квадратен метър. По-топлите дни (температура над 16 градуса) са обикновено през първата половина от месеца. Към края на ноември вероятността за температури около нулата се увеличава значително.

Ноември ще започне със захлаждане и валежи. На 1 ноември от север на юг над страната ще премине бързо облачна система, която ще бъде предвестник на предстоящото захлаждяне и валежи през следващите дни. На 2 и 3 ноември времето ще бъде динамично с валежи в източната половина от страната и захлаждане, като главно в Предбалкана за кратко ще превали дъжд и сняг. Дневните температури в населените места ще достигат 7 – 12 градуса.

От 10 до 12 ноември слабо ще се повишат температурите, ниските облаци и преръмявания ще бъдат често явление по Черноморието, а на запад ще има сутрешни мъгли и повече слънчеви часове. От средата на втората десетдневка и началото на третата, до 23 ноември, сиромашкото лято ще бъде в пълното си проявление. Утрините ще бъдат с мъгли в ниските места и поречията, а през деня ще бъде слънчево с температури от 10 до 15 градуса.

Облачно и дъждовно ще бъде от 24 до 26 ноември, с понижение на температурите. По планините и високите полета в западните райони ще превали и сняг. Нови валежи и чувствително понижение на температурите се очаква в периода 27 – 30 ноември, като валежите в края на месеца ще бъдат от дъжд, по високите западни полета ще преминават в сняг, по планините над 1200 метра надморска височина мокър сняг. В населените места температурите ще достигат 3 – 7 градуса. Валежите от мокър сняг ще продължават и в началото на декември.

Геопрогноза

Месецът ще започне със слаба геомагнитна активност. Временно геомагнитната активност от 11 ноември до 13 ноември ще се повиши като на Балканите не се очакват магнитни бури. В периодо от 15 до 17 ноември, и на 19, и на 22 ноември се очаква повишена активност с условия за слаби геомагнитни бури и на северните ширини. След 22 ноември и в началото на декември земното магнитно поле ще със слаб интензитет.

Алманах за ноември

През ноември продължава късната есен, обагрила в жълти и червени багри горите и полята. Преобладават антициклонални синоптични обстановки. При тях обикновено времето през нощта е ясно, а през деня предимно слънчево. В такива дни слънцето грее, но не топли. Тези периоди са известни като “сиромашко лято”, което според народната метеорология продължава около 30 – 40 дни след Димитровден. Характерно при тези обстановки са мъглите и ниските облаци, които се образуват най-често в западната част на Дунавската равнина, Пловдивско-Пазарджишко поле и котловинните полета на Западна България. Обикновено видимостта се подобрява около пладне, а привечер отново силно намалява. При подходящи условия на места в тези райони мъглите или слоестите облаци се задържат през целия ден и максималните температури са значително по-ниски отколкото в другите части на страната. Най-често дните с мъгла са между 2 и 10 ноември, в отделни случаи в споменатите по-горе места до 20 ноември.

Средните температури на въздуха са с около 5 градуса по-ниски спрямо октомврийските. Средните минимални са от 2 до 6 градуса, а максималните – между 9 и 14 градуса, но в по-топли дни достигат до 15 – 22 градуса. Най-високата температура през този месец в София е измерена през 2004 година – 25,5 градуса, в Пловдив през 1926 и 1948 година – 27 градуса, а в Плевен през 1926 година – 28,2 градуса. Най-топло през ноември е било в Горна Оряховица – 32 градуса, Велико Търново и Тетевен – 30 градуса, в Ловеч и Враца – 29 градуса. Тези летни температури се получават, когато над страната се пренася топъл средиземноморски въздух. При такива обстановки по северните склонове на планините духа сух поривист вятър наречен фьон. Той повишава необичайно за сезона температурите, а понякога скоростта му надминава 100 километра в час. Появата му е характерна за есента и началото на пролетта. Типичен е за северните склонове на Стара планина, Витоша и други планини.

Капризите на времето през ноември по-често напомнят за приближаващата зима, отколкото за отминалото лято. Затова още се счита, че този месец е преходен – между есента и зимата. Валежите свързани със северозападни нахлувания или с преминаване на средиземноморски циклони могат да бъдат и от сняг, особено през втората половина на месеца. Има години, когато застудяванията са толкова чести, че времето е зимно – с обилни снеговалежи и ниски температури. Понякога има и снежни бури и виелици, които значително затрудняват движението по пътищата и блокират за няколко дни обществения живот в отделни райони на страната. Такива зимни обстановки в по-ново време са се случвали през 1988 година, а също и през 1992, 1993 и 1998 година, когато на места снежната покривка надхвърля 50 сантиметра. През новия век по-съществен ноемврийски снеговалеж има през 2002 и 2005 година.

Най-ниските температури през този месец са между минус 10 и минус 15 градуса. Най-студено е било в Трън и Ихтиман – минус 20 градуса, в Гоце Делчев – минус 18 градуса, Свищов и Разград – минус 17 градуса. През далечната 1915 година живакът в термометрите в София е паднал до най-ниското си ниво през ноември – минус 17,8 градуса. В Пловдив това е станало също през 1915 година – минус 17,5 градуса, а в Плевен пак, тогава са отчетени минус 14,5 градуса.

През  ноември по високите части на планините има снежна покривка, която не е здрава и частично покрива камъни и дупки по горските пътеки. Честата смяна на валежа, от сняг в дъжд или обратно, създава тънка ледена коричка, която може да провали намеренията на зле екипираните туристи, тръгнали да покоряват нашите планински първенци. Продължителността на деня продължава да намалява и на 30 ноември е 9 часа и 19 минути.

Народна метеорология

Народната метеорология включва прогнози за времето, които са основани на традиционните познания и наблюдения върху движението на небесните тела, атмосферните явления, поведението на животните, състоянието на дърветата и растенията. В тях е синтезиран многовековният трудов опит на селския стопанин и обикновено те се предават от поколение на поколение като потвърдено от практиката познание.

За ноември народната метеорология гласи:

Слаба зима през ноември води до неплодородие. Ако на свети Архангел (8 ноември) е ясно и падне слана, зелето ще е добро и до първи декември няма да вали сняг. Каквото е времето на Въведение Богородично (21 ноември), такова ще е и през цялата зима. Кога е облачно срещу Въведение Богородично, зимата бива мека, когато е ясно – много студена.

Подробна информация за времето в реално време може да научите чрез Фейсбук страницата Meteo Tv или на сайта www.wap.tvmet.com.

В публикацията са използвани снимки от архива на Zapadno.com и Meteo Tv