Метеорологичният наблюдател на Трън: Арктическият студ нахлува в града от Украйна и Русия по поречията на реките

Настоящият зимен сезон ще се окаже по-мек за района на Трън в сравнение с предишните. В града са регистрирани поредни денонощия с отрицателни дневни и нощни температури, но рекорди от порядъка на минус 20 и повече градуса не е имало тази зима. Това поясни за Zapadno.com метеорологичен наблюдател в Трън Кирил Марков.

В първите дни на 1947 година в град Трън е измерена най-ниската регистрирана температура в България. Термометърът е отчел минус 38,3 градуса по Целзий. Това се е случило на 7 януари същата година. Рекордът е измерен от старата държавна метеорологична станция в града. Тогава тя се е намирала в махала „Илиин хан“ (в края на града, посока Сърбия). Новата метеорологична станция се намира на няколкостотин метра от разположението на старата такава. Тя е част от мрежата на Националния институт по метеорология и хидрология. Функционира от месец септември 2017 година и измерва минимални и максимални температури, както и други показатели за времето.

В последните години най-ниската измерена температура от станцията в Трън е минус 27,5 градуса по Целзий. Рекордът от ново време бе измерен на 28 февруари срещу 1 март 2018 година. През настоящата зима най-ниската измерена температура в града е минус 11,4 градуса. „По принцип студенниците се смятат от Атанасовден натам. Той мина преди няколко дни. Смята се, че да речем 2 седмици, до края на януари, са най-студените зимни дни. Интересното е че до момента зимата не е тежка. Нито откъм валежи, нито откъм студ. Но въпреки всичко температурите, които се измерват в общ план са си пак отрицателни. Цели поредици от денонощия е с отрицателни температури. Самото височинно котловинно поле предразполага проникване на студени фронтове чак от Русия и от Украйна по поречията на реките. Особено като духне североизточният вятър, той донася тези течения“, каза за Zapadno.com Кирил Марков.

Метеорологичният наблюдател отбеляза, че ако например в Киев (Украйна) или Подмосковието (Московска област, Русия) температурите са под минус 20 градуса, толкова се понижава и температурата в град Трън. „За момента няма такива фронтове. Виждаме, че идват циклони и антициклони от страна на Атлантика, които макар и студени, не са чак толкова студени. Даже се наблюдават високи месечни температури за януари, които не са толкова присъщи. Според мен има някакво изменение на климата. От мое любопитство наблюдавам различни изказвания на наши и на чужди астрономи, физици, астрофизици и така нататък. Има един много добър наш геофизик професор Рангелов. Той много често дава интервюта в различни телевизии и предавания. Интересният коментар на такива заслужени учени е, че има изместване на полюсите, което също влияе. Това са различни геоложки фактори, които предизвикват промяна на някои морски и океански течения, на някои относително важни пасати, влияещи на общия климат. Различни коментари има от тези учени, но общият е, че ако се стигне над 6 градуса да се вдигне общата годишна температура, ще се загубят близо 1/3 от ледовете и ледените шапки. Това ще доведе до покачване нивото на световния океан, но и изключително много валежи, тайфуни, урагани и така нататък. Разбира се все пак да не забравяме, че България все още е в най-умерената зона на най-умерения климат на Северното полукълбо. Тук такива съвсем резки промени надали ще има“, заключи метеорологичният наблюдател в Трън Кирил Марков.

Метеорологичният наблюдател е на мнение, че промените в климата се усещат във времето напред. Например заради по-продължителните засушавания и по-малко количество валежи общият воден резерв на България се понижава. Към тази тема трябва да се подхожда с по-особено внимание и държавна политика. „Метеорологията е едно научно-информационно средство, което дава поглед за нещата. Оттук натам при по-екстремални ситуации би трябвало да има адекватна намеса и на държавата към някои неща, особено спасяване на реколти и така нататък. Малко може би по-силна политика в тази сфера трябва да има. Не само да се гонят обеми и количества. Навремето старите хора са си били така да го кажем метеорологично възпитани. По определени дни от годината са знаели какво ще е лятото, каква ще е пролетта, каква ще е есента. Има ли са някакъв вид усещания, докарани от знанието и спомени“, каза още Кирил Марков. Той добави, че в последните години сезоните се сменят рязко, а не плавно.

Снимка: Zapadno.com – архив

Виж също...

Loading...