В музея на Брезник показват патриотични рисунки на ученици и книга за българското опълчение по време на Руско-турската война

от: Редактор · февруари 25, 2025

По случай 147 години от Освобождението на България Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ гостува на община Брезник с фотодокументалната изложба „Шипченската епопея през погледа на участника във войната Стефан Кисов“. Тя ще бъде открита на 27 февруари от 14:00 часа в изложбена зала „Военен клуб“ в Общински исторически музей- Брезник. На откриването ще бъде представена и изложба с рисунки на децата от средно училище “Васил Левски“ в град Брезник и основно училище “Христо Смирненски“ в село Ноевци, участващи в конкурса за рисунка „Освобождението на България“. Малките творци ще бъдат наградени от Община Брезник, съобщиха от Общински исторически музей-Брезник.

Изложбата „Шипченската епопея през погледа на участника във войната Стефан Кисов“ представя войната и епичните боеве за Шипка през погледа на командира на 3-а рота от 3-а опълченска дружина Стефан Кисов с откъси от книгата му „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877 – 1878“. Книгата се смята за едно от най-ранните и достоверни описания на войната от очевидец на военните действия, или както пише самият автор „…войник, който се е решил да изложи своите бележки с езика на един прост смъртен“. Тези мемоари са издавани три пъти – през 1897 година, 1902 година и 2017 година. Като илюстративен материал в изложбата са използвани гравюри и рисунки от Иллюстрованная хроника войны, Русско-турецкая война в картинах, The Graphic, Le Monde illustré и др. Проследява се войната от нейното обявяване с прочитането на императорския манифест, преминаването на руската армия през река Дунав, действията на Предния отряд на генерал Гурко и първото превземане на Шипченския проход, бойното кръщение на опълченците в битката за Стара Загора и епичните боеве за Шипка.

В изложбата могат да се видят оригинали – лични документи на Стефан Кисов – снимка, акт за раждане и свето кръщение, смъртен акт, свидетелство за участие в Сръбско-турската война от 1876 година, саморъчно написана записка, както и издание на книгата му “Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877 – 1878“ от 1902 година

СТЕФАН КИСОВ

(1849 – 1915)

Роден на 12 декември 1849 година в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от град Елена. През 1876 година завършва Военното пехотно училище в Одеса. Записва се като доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година. Командир е на 3-та рота на 2-ри батальон на Руско-българска бригада.

По време на Руско-турската война 1877 – 1878 година Стефан Кисов участва в Българското опълчение с чин прапоршчик. Като такъв е назначен за командир на 3-та рота на 3-та опълченска дружина. Отличава се в сраженията срещу турските войски при Стара Загора като един от спасителите на Самарското знаме и в епичните боеве на Шипка, в разгрома на турската армия при Шейново. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при село Садово и село Кадърфакли (днешно Везенково). Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV степен.

След войната служи като офицер в новосъздадената българска армия. До 21 септември 1885 година Стефан Кисов е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на 2-ри пехотен Струмски полк.

По време на Сръбско-българската война 1885 година е командир на Брезнишкия отряд. Капитан Стефан Кисов е герой в боя при Брезник. На 6 ноември 1885 година край Брезник се провежда едно от най-важните сражения в Сръбско-българската война. Отрядът на капитан Кисов, част от 2-ри Струмски пехотен полк, отстъпва пред сърбите с цената на многобройни жертви. Сражението обаче забавя фатално с един ден Моравската дивизия и тя не само не успява да стигне навреме за битката при Сливница, но е разбита и отхвърлена далеч от фронтовата линия. За проявено командирско умение и лична храброст Стефан Кисов е награден с орден „За храброст“ 4-та степен. След края на войната е назначен за командир на 1-ва пехотна Софийска бригада.

Заради неодобрението на русофобската политика по време на Регентството (1886 – 1887 година) е уволнен от армията. Умира на 24 ноември 1915 година, на 67 години, в София.