Експерт по военно-патриотично възпитание: Поражението край Брезник води до успеха при Сливница по време на Сръбско-българската война

Поражението при Брезник води до успеха при Сливница. За забравеният подвиг на капитан Стефан Кисов и „Отряда на обречените“ пише в свой материал главният експерт в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ на Министерство на отбраната Радослав Симеонов. Материалът е публикуван в брой 3 (24 301) от 17 януари 2025 година на вестник „Българска армия„, видя Zapadno.com.

Тази година се навършват 140 години от Сръбско-българската война. По време на войната отпреди 140 години важна роля е изиграла битката край Брезник. В ранното утро на 6 ноември 1885 година командирът на Радомирския отряд капитан Стефан Кисов насочва войниците си към височините Свети Никола и Света Троица, южно от Брезник, заети от сръбския ариергарден батальон с една батарея. Започнал по пладне, боят приключва три часа по-късно с пълен разгром на Радомирския отряд. В убити, ранени и пленени загубите на българите са около 300 души. От останалите Кисов успява да събере около 500 войници. С тях той отстъпва към Самоков, тъй като сръбската кавалерия в Перник прегражда пътя му към София. През 2018 година на Бърдото се състоя възстановка на решаващата битка отпреди 138 години. Прочетете още по темата в публикацията: Битката край Брезник отпреди 133 години оживя на Бърдото пред стотици зрители – ВИДЕО + СНИМКИ.

По време на Сръбско-българската война от 1885 година, обхванати от невиждан патриотичен подем, българите показват чудеса от храброст. В аналите на родната бойна слава завинаги ще останат сраженията за отбраната на Сливнишката позиция. Но недалеч от Брезник се разиграва една от най-решителните битки, без която може би българската победа във войната не би била възможна. Незнайно защо тя липсва в учебниците по история и продължава да остава встрани от общественото внимание и официалните чествания. Макар и да завършва с погром за „отряда на обречените“, тя доказва зрелостта и военната дарба на младите български капитани. Защото тактическото поражение при Брезник води до краен стратегически успех във войната. Според плановете на нашето командване генералното сражение за спиране на сръбското настъпление към София трябва да бъде дадено при Сливнишката позиция. Нейната най-слабо защитена и уязвима част се оказва левият и фланг. Едновременно с това съществуват и много сериозни опасения, че освен двете сръбски дивизии, устремили се към българската столица, към тях може да се присъедини и Моравската дивизия. По това време тя действа като заслон за настъплението на главните сръбски сили, придвижвайки се от Трън през Брезник към София. На 5 ноември – четвъртият ден от началото на войната, дивизията влиза в Брезник. Междувременно на този ден сръбските войски се натъкват на ожесточена съпротива при Сливница, пише Радослав Симеонов.

Затова командването на Нишавската армия нарежда на нейния командир полковник Топалович да ускори настъплението си, като предприеме обход на Сливнишката позиция откъм югоизток. Българският Генерален щаб разгадава това намерение, но не разполага с възможности за противодействие, тъй като основните сили са все още в период на придвижване от турската граница. Единственият разумен ход е да се използва потенциала на най-близко разположените до Брезник подразделения. На 5 ноември 1885 година те са обединени в ново формирование, наречено Радомирски отряд. Но поради естеството на задачата, която трябва да изпълни, той остава в историята под името Брезнишки отряд. За негов командир е назначен капитан Стефан Кисов, който до този момент е бил начело на 2-ри Струмски пехотен полк, припомня експертът в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ на Министерство на отбраната.

В състава на Радомирски отряд влизат две дружини от 2-ри Струмски пехотен полк, които са слабо въоръжени и силно изтощени от водените сражения в първите три дни от войната. Към новото формирование са придадени и пет роти от 3-ти Бдински пехотен полк. В късния следобед на 5 ноември капитан Кисов приема телеграма от началник-щаба на армията капитан Рачо Петров, с която получава нареждане незабавно да настъпи към Брезник. При много тежки атмосферни условия още същата вечер отрядът потегля на поход. След кратка почивка при с. Ярджиловци призори е устроен бивак край село Сопица, отстоящо само на 7 километра от Брезник. По-късно към отряда се присъединяват Радомирската опълченска дружина под командването на поручик Тодор Митов, 120 души от доброволческата чета на прославения Ильо войвода и още около 30 конници, предвождани от видния радомирски жител и народен представител Ненко Хранов. Така общата численост на участниците в отряда достига до около 2 200 души. Към обяд на 6 ноември капитан Рачо Петров разпорежда по телеграфа енергично настъпление към Брезник.

В случай че сърбите се насочат към Сливнишката позиция, заповедта му е лаконична: „Нападайте ги в гръб, за да ги задържите! От вашите усилия зависи съдбата на Сливнишката позиция! Може да загубим един отряд, но да спасим армията и Отечеството!“. От думите му личи, че Главното командване всячески се стреми да неутрализира Моравската дивизия, защото разположените за отбрана на Сливнишката позиция войски не биха могли да удържат едновременната атака на три сръбски дивизии. Задържането на Моравската дивизия, макар и само с един ден, би позволило да бъде реализиран основният стратегически план за спиране на сръбското настъпление при Сливница.

В изпълнение на заповедта капитан Кисов заема позиции южно от Брезник в района на височината „Свети Никола“. Непосредствено преди боя той произнася кратка реч, заявявайки, че срещу техния малочислен и слабо въоръжен отряд врагът противопоставя цяла дивизия с артилерия и кавалерия. Кисов подчертава, че изходът от войната и съдбата на Съединението сега зависят само от тях. Словото му завършва с думите: „Тази жертва ние трябва да дадем, па макар и костите си да сложим на бойното поле!“. Забелязала пристигането на отряда, Моравската дивизия, вече изтеглен в походно положение към Сливница, се обръща назад и в боен ред се нахвърля срещу българите. По време на тричасовото сражение капитан Кисов не слиза от своя кон, придвижвайки се неприкрит под вражеския огън по цялото протежение на позицията. Куршумите свистят край него, но не го уцелват. Бойците му се сражават храбро и самопожертвователно, но когато сърбите започват да обхващат фланговете на отряда, той е принуден да издаде заповед за отстъпление. В спомените си участници в сражението свидетелстват, че въпреки силния огън на неприятеля и неравния бой отстъплението е било извършено „образцово и в пълен боен ред“, а не панически. В своите мемоари ротмистър А. Бендерев дори допуска, че именно това обстоятелство е накарало сърбите да си мислят, че по този начин българите ги подмамват в засада и затова не се впускат да ги преследват, пише Радослав Симеонов в материала си във вестник „Българска армия“.

Така Брезнишкият отряд, макар и с цената на планирано поражение, постига своята цел по блестящ начин. Напредването на Моравската дивизия е забавено с един ден, което дава възможност на прииждащите откъм турската граница части да стабилизират левия фланг на Сливнишката позиция. На 6 ноември 1885 година на бойното поле загиват 99 души от „отряда на обречените“, а ранените и безследно изчезналите са повече от 200. През 1896 година жителите на Брезник основават Инициативен комитет за изграждане на паметник костница, който да увековечи подвига на падналите в боя. Паметникът, изграден по проект на военния инженер капитан Руси Лудогоров, е открит през 1903 година в градския парк. С траурно шествие тленните останки на героите са пренесени от местността „Чурек“, където се разиграва битката, и са положени в основите на паметника. През 1985 година във връзка с отбелязването на 100-годишнината от Сръбско-българската война на мястото на полесражението е поставена каменна морена с надпис.

Стефан Кисов (1849–1915 година) е изявен участник в националноосвободителното движение и един от първостроителите на съвременната българска армия. Роден е в Болград в семейството на преселници от град Елена. Завършва прочутата гимназия в родния си град, където попада под силното идейно въздействие на видни революционери. Изцяло отдаден на каузата за освобождението на поробеното си Отечество, той се записва в Одеското пехотно военно училище. При обявяването на Сръбско-турската война през лятото на 1876 година прекъсва обучението си и се записва като доброволец. Взема участие в паметните битки с турския аскер при Гредетин, Зайчар и Делиград, за което е награден със сръбски орден „За храброст“. След края на войната се завръща отново в Русия и постъпва на военна служба като подпоручик. През пролетта на 1877 година се записва в редиците на Българското опълчение, където е зачислен като младши офицер в Трета дружина под командването на легендарния подполковник Калитин. По време на кръвопролитните боеве при Стара Загора спасява Самарското знаме, поемайки го от ръцете на смъртно ранения дружинен командир. След Освобождението Стефан Кисов е произведен в звание поручик, а от 1883 година вече е капитан.

Снимки: Zapadno.com – архив